За националния отбор на България или когато корупцията е по-приемлива от нормалността
15 октомври 2020 | 16:06

Поредна порция неуспешни мачове на националния отбор на България и старата полемика на нов глас - рестарт на футбола, тотална промяна, подмладяване, треньорът и играчите не стават.
Общо взето това е картината в българския футбол през последните 20 години.
Играчи и треньори се сменят, но нещата не се подобряват. Напротив. Влошават се. Логичен процес предвид това, че състезателите са представителна извадка не на този или онзи, а на цялото ни футболно общество. Общество, което критикува и се възмущава от корупцията, но в същото време е склонно на огромни компромиси, когато тя е в краткосрочна полза за него или любимия клуб.
И в тази конюнктура е логично да зададем следните въпроси: готова ли е България за истинска промяна - било то политическа или футболна? Готова ли е да каже “Стига!” и да потърси сметка за корупцията, но без да я дели на правилна и неправилна? Можем ли да надмогнем себе си и да спрем да разсъждаваме, че корупцията на приятелите, от които имаме полза, не е чак толкова лоша, но за тази, на другите, пощада не трябва да има?
Нека разгледаме по-детайлно ситуацията във футбола.
По правило най-сериозните критики след мачовете на националния отбор са насочени към играчи, треньори и ръководството на БФС.
Кой обаче избира управата на БФС? Обикновено грандовете. А кой командва грандовете? Собствениците, които през последните 15-20 години получават “дейна помощ” от малко на брой влиятелни тартори, чиято задача е да посочват на останалите фенове “правилния” път.
Мнението на “малкото на брой тартори” се определя от политико-финансови взаимоотношения, повечето от които са в ущърб на клубовете и футбола като цяло. Но е видно, че това не се дискутира кой знае колко и не представлява сериозен проблем за немалка част от обществото и медиите.
Дори напротив. Почти всички се съобразяват със споменатата малка група хора, техните тартори се третират като богове на стадиона, “безрезервната” и “безкористната” им обич към отбора не се поставя под съмнение, а мнението им често е с многократно по-голяма тежест спрямо това на някой добър икономист или успешен треньор.
И цялото това обвързване се нуждае от злодей, който да обира гнева на обществото. За българския футбол той е БФС. Хората крещят: “Оставка!”, “Промяна!”, “Съд!”, “Съсипаха грандовете!”.
Но през последните 20 години в Изпълкома са били всички собственици на футболните ни грандове и/или техни представители. Колко хора осъзнават, че БФС никога няма да посмее да тръгне на война срещу Левски, ЦСКА и останалите по-мощни клубове, защото е по-слабата страна?
Точно обратното. Много често, включително и към днешна дата, футболният съюз, а и държавата като цяло, толерира грандовете за сметка на останалите тимове, тъй като се страхува от многобройната им фенска маса.
Притеснителното е, че собствениците на топ отборите много добре го знаят и поради тази причина все по-често залагат на тази карта, оправдавайки с нея своята управленска безпомощност. Лесно настройват запалянковците срещу несъгласните с полукриминалното им управление и почти винаги надделяват над хората, които искат нормалност, колегиалност и честна битка на футболния терен.
“Съдиите ни порязаха”, чуваме след почти всеки неуспешен двубой в първенството.
След въпросното изречение обществото се надига на война срещу “лошите”. Но защо не се възмущаваме от собственици, които в прав текст са признавали, че са уреждали мачове или пък от тези, които заплашват рефери и опоненти? Защо не търсим сметка заради вулгарността, която струи от изказвания и декларации на босове? Защо обществото е склонно да им се възхищава и иска да е като тях пренебрегвайки бруталността им, несъответстваща с мечтите за по-добра България?
Тогава как нещо ще се промени, когато злодеите всъщност се възприемат за герои и спасители? За много хора те са еталон за успешен човек, който не е умен или образован, но пък компенсира тези свои “леки” недостатъци с наглост, безочливост и мачкане на по-слабия.
Примерите за това са много, а най-фрапантният е фалитът на ЦСКА и насилственото налагане на създадената преди четири години нова Лига. Тук не става въпрос за вина на един човек, а за реакцията на цялото общество. Все още не можем да осъзнаем, че тогавашните (без)действия на нацията дълги години ще са емблема на разсипията в родния футбол и продължаваме да не успяваме да се противопоставим на всичко това. Именно в такива моменти трябва да изкрещим, че искаме промяна и да принудим политическата и футболната върхушка да се съобразят с нашето мнение. Но не. Все още предпочитаме да си заровим главата в пясъка, защото ни е страх от кукловодите, които ще се разсърдят и ще настроят определени маси срещу дръзналите да изразят публично своето несъгласие.
Оставихме гръмогласни индивиди да ни диктуват дневния ред и мълчаливо одобрихме техните действия, а сега се оплакваме от грешка на даден съдия, липса на качество и слаб национален отбор.
Общо взето това е картината в българския футбол през последните 20 години.
Играчи и треньори се сменят, но нещата не се подобряват. Напротив. Влошават се. Логичен процес предвид това, че състезателите са представителна извадка не на този или онзи, а на цялото ни футболно общество. Общество, което критикува и се възмущава от корупцията, но в същото време е склонно на огромни компромиси, когато тя е в краткосрочна полза за него или любимия клуб.
И в тази конюнктура е логично да зададем следните въпроси: готова ли е България за истинска промяна - било то политическа или футболна? Готова ли е да каже “Стига!” и да потърси сметка за корупцията, но без да я дели на правилна и неправилна? Можем ли да надмогнем себе си и да спрем да разсъждаваме, че корупцията на приятелите, от които имаме полза, не е чак толкова лоша, но за тази, на другите, пощада не трябва да има?
Нека разгледаме по-детайлно ситуацията във футбола.
По правило най-сериозните критики след мачовете на националния отбор са насочени към играчи, треньори и ръководството на БФС.
Кой обаче избира управата на БФС? Обикновено грандовете. А кой командва грандовете? Собствениците, които през последните 15-20 години получават “дейна помощ” от малко на брой влиятелни тартори, чиято задача е да посочват на останалите фенове “правилния” път.
Мнението на “малкото на брой тартори” се определя от политико-финансови взаимоотношения, повечето от които са в ущърб на клубовете и футбола като цяло. Но е видно, че това не се дискутира кой знае колко и не представлява сериозен проблем за немалка част от обществото и медиите.
Дори напротив. Почти всички се съобразяват със споменатата малка група хора, техните тартори се третират като богове на стадиона, “безрезервната” и “безкористната” им обич към отбора не се поставя под съмнение, а мнението им често е с многократно по-голяма тежест спрямо това на някой добър икономист или успешен треньор.
И цялото това обвързване се нуждае от злодей, който да обира гнева на обществото. За българския футбол той е БФС. Хората крещят: “Оставка!”, “Промяна!”, “Съд!”, “Съсипаха грандовете!”.
Но през последните 20 години в Изпълкома са били всички собственици на футболните ни грандове и/или техни представители. Колко хора осъзнават, че БФС никога няма да посмее да тръгне на война срещу Левски, ЦСКА и останалите по-мощни клубове, защото е по-слабата страна?
Точно обратното. Много често, включително и към днешна дата, футболният съюз, а и държавата като цяло, толерира грандовете за сметка на останалите тимове, тъй като се страхува от многобройната им фенска маса.
Притеснителното е, че собствениците на топ отборите много добре го знаят и поради тази причина все по-често залагат на тази карта, оправдавайки с нея своята управленска безпомощност. Лесно настройват запалянковците срещу несъгласните с полукриминалното им управление и почти винаги надделяват над хората, които искат нормалност, колегиалност и честна битка на футболния терен.
“Съдиите ни порязаха”, чуваме след почти всеки неуспешен двубой в първенството.
След въпросното изречение обществото се надига на война срещу “лошите”. Но защо не се възмущаваме от собственици, които в прав текст са признавали, че са уреждали мачове или пък от тези, които заплашват рефери и опоненти? Защо не търсим сметка заради вулгарността, която струи от изказвания и декларации на босове? Защо обществото е склонно да им се възхищава и иска да е като тях пренебрегвайки бруталността им, несъответстваща с мечтите за по-добра България?
Тогава как нещо ще се промени, когато злодеите всъщност се възприемат за герои и спасители? За много хора те са еталон за успешен човек, който не е умен или образован, но пък компенсира тези свои “леки” недостатъци с наглост, безочливост и мачкане на по-слабия.
Примерите за това са много, а най-фрапантният е фалитът на ЦСКА и насилственото налагане на създадената преди четири години нова Лига. Тук не става въпрос за вина на един човек, а за реакцията на цялото общество. Все още не можем да осъзнаем, че тогавашните (без)действия на нацията дълги години ще са емблема на разсипията в родния футбол и продължаваме да не успяваме да се противопоставим на всичко това. Именно в такива моменти трябва да изкрещим, че искаме промяна и да принудим политическата и футболната върхушка да се съобразят с нашето мнение. Но не. Все още предпочитаме да си заровим главата в пясъка, защото ни е страх от кукловодите, които ще се разсърдят и ще настроят определени маси срещу дръзналите да изразят публично своето несъгласие.
Оставихме гръмогласни индивиди да ни диктуват дневния ред и мълчаливо одобрихме техните действия, а сега се оплакваме от грешка на даден съдия, липса на качество и слаб национален отбор.
Още по темата
- Треньорът на Унгария: Исландия не прилича на България
- Цветомир Найденов: Най-големият голмайстор има 15 мача за България! Пфу! Слаб (2) за треньорите
- Райън Гигс: България има доста технични играчи, но трябва търпение
- Крушарски съсипа националите: Не ви ли е срам? Това дори не е балет, в Локомотив се режат крака и глави (видео)
- Джонатан Уилямс: Целта ни е да спечелим групата
- Касабов: Това са играчите, с които разполагаме (видео)
- Дерменджиев: Имаше желание, не трябва да обвиняваме играчите
- Михайлов: Нямаме положение 96 минути, нивото на българския футбол е двама човека и половина (видео)
- Цветков: Продължаваме да играем и да се борим
- България отново на колене пред Уелс след гол в края (видео+галерия)
- Краев: Основна фигура съм и не ми тежи, целта ми е да съм футболист №1 на България за 2020-а
- Малинов: Мачът с Унгария е в миналото, искаме победа срещу Уелс
- Дерменджиев: Настроението не е добро, но показахме и хубави неща (видео)
- Наско Сираков: Ситуацията в клуба е тежка! Във всеки един момент Левски може да обяви фалит
- Александър Димитров: Момчетата имат манталитет на победители
- ЦСКА 1948 загуби титуляр за месец
- Кокала: Очаквам Левски да е по-подготвен и да победи Славия
Свързани видеа
Национални отбори
















Кога ще дойде времето БожиГол да е треньор на националния ... тогава ще имаме успехи ако не в футбола то нали знайте Рейтинг: 0 0
само станиславнедков за тренер на отбора ни по футбол Рейтинг: 0 0
Копаете дъното фесове!! Рейтинг: 2 3
Яска, пак се опитваш да разсъждаваш .. Рейтинг: 1 2
За да отиде наш талант, да е играе в наш отбор, трябва да си плати . Сумите започват от няколко хиляди лева. Локо не са така,има и още няколко изключения. Защо??! Кой го позволява това? Лечков? Или някой друг герой от 94? Нали точно заради тях нямаме футбол? Колкото дълго те са единствените славни герои,толкова дълго те ще са на власт и няма да имаме и отношение и сила в националния Рейтинг: 3 0
Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук
Какво очаквате от Чалгаджии,педерасчета? Рейтинг: 5 1
Всичко живо се изгаври в Тошева и Спуууууткал, но кафявата медия продължава да държжи това нещо горе вече втори ден : Какви са изводите? : Рейтинг: 1 0
Алоу редакторчето,трябваше още в началото да си пишеш за ЦСКА.Много сте прозрачни и смешни.Колкото и да плюете марката,,ЦСКА" все още продава,за разлика от държавното отборче. Рейтинг: 5 2
О Богу 10 хиляди виртуални карти и си земах козирка за стадионо Рейтинг: 3 1
Мисля,че всичко е вярно.Имаше такова изказване на Ганчев за уреждане на титли дори.Има вярно в това,че се използват феновете-ултраси от собствениците и пак примера идва от същото място.Не е лъжа и оправданието със съдиите и изобщо всичко е точно така.Лудогорец вади очите и дискредитира пороците с примера си и за това най много скачат откъде?- пак от същото място същите хора. Това е истината.Само си дайте сметка какво щеше да е ЦСКА АД сега ако Домусчиев беше собственик.Навремето го изгониха от "армията" и сега прави показно. Рейтинг: 1 1
Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук
МНОГО добра статия, МНОГО добра. Рейтинг: 2 3
След такива тромпети, как да му искам наем на този сладур? Рейтинг: 3 3
Неясна, вяла, популистка... Аре напиши една свястна статия ве, Яска! Един пестелив псевдо-разбор на тема, която е ясна и на 3годишен дебил, а именно - НЯМА КАК В ДЪРЖАВАТА НА МАФИЯТА, ДЕТО НИЩО НЕ Е НАРЕД, ФУТБОЛЪТ ДА КЪРТИ МИВКИ! Нас ни управлява бивш пожарникар-столичен-кмет-КРЪСТНИК-слагач-гюбре банкянски шизофреник-комплексар. Неговата шайка доразкости държавата и вие искате силен отбор, адекватно съдийство.... Те 10 години не намериха читав образователен министър, външният министър знае по-малко английски, от колкото аз японски, вие искате Татиния Плешовец да свали 20 кила и да почне да хваща сватбарските балони от центъра, искате Пацо Пантерата да не го шият като банкянска бъдеща мутра в 6-и клас.... И още... Пак го казвам, Мили Бате Бокич да си жив и здрав още поне 30 години да жулиш простата овца българска, щото тя за тва е възпитана в последните 100 години като овца, за да я дерат и шият като откачени! Рейтинг: 19 1
Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук
Какво се опитваш да кажеш ... незнам за футбула , но това ако е спортна журналистика..... истинските имена момче... това е журналистика...! Рейтинг: 9 1
Са такива псевдо статии от сестро Тошеви - комбинация с бухалки в дирника. Рейтинг: 5 4