Хакан Юнсал: Когато ще се играе истанбулското дерби, животът спира 20 октомври 2019 | 14:02
Шефът на професионалните футболисти в Турция Хакан Юнсал даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт" по ТВ+. Той има повече от 200 мача за Галатасарай в златната ера на клуба в края на миналия век. Носител е на Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. Той е и един от най-именитите дефанзивни халфове в историята на турския футбол. Известен е и като джентълмен, станал жертва на един от големите скандали в историята на световните първенства. Именно той получи на мондиала през 2002-ра червен картон след симулация на бразилската мегазвезда Ривалдо, за която винаги ще се говори. В квалификации на Шампионската лига е играл и срещу Левски, и срещу ЦСКА. А съвсем скоро гостува в Кърджали за мача на легендите между България и Турция.

- Г-н Юнсал, лесно ли събрахте вашия отбор за срещата с колегите ви от България?
- Да, разбира се! Когато ни се обади Дончо Донев и ни каза, че искат да организират двубой, в който ще участват легендите на българския футбол веднага откликнахме. Всички имена бяха на част от големите ви звезди. Аз веднага споделих това с приятелите и всички много се зарадвахме. Потвърдихме, че с голямо желание приемаме поканата на българския тим. Веднага се събрахме, направихме организацията и ето ни в Кърджали. Нямахме никакви проблеми. Получи се едно прекрасно събитие, което вярвам се хареса на публиката във вашата страна.

- Често ли ветераните на Турция играят подобни мачове?
- Общо взето веднъж на няколко месеца. Обикновено пътуваме в чужбина, например в Германия и други страни. Понякога ни гостуват отбори. Но за първи път играем с нашите колеги от България. Надяваме се и бихме искали да имаме възможност да организираме същата среща и в Турция.

- Имате ли приятели в българския отбор?
- Да, разбира се. Има най-малко 5-6 футболисти, с които сме играли по едно и също време и сме се срещали на мачове. Всеки от нас има приятели в състава, с които сме играли и като съотборници и като съперници. Но освен това тук присъстват и големи футболисти като Балъков, Стоичков, които познаваме, дори и да не сме се срещали с тях на футболния терен. Те са легенди!

- България стана четвърта в света през 1994 година. Помните ли нашия отбор?
- Разбира се, че познаваме този отбор. Тогава българският тим постигна огромен успех. Знаехме всички футболисти, които играеха тогава, а и Стоичков стана голмайстор на световното първенство. За мен той е един много специален играч. Аз играех в защита, но винаги съм взимал за пример Стоичков в старанието си да се развия като офанзивен футболист. Той беше страхотен. Мога да кажа едно нещо, свързано с него. Може би това е орисията на географския ни регион, но ако Стоичков не беше българин, а беше испанец или бразилец, той все още щеше да бъде ценен като един от най-великите в света.

- Какви са приликите и разликите между отборите на България от 1994 година и този на Турция от 2002 година?
- България в този период успя да изгради най-добрия си екип, най-добрата си генерация. Ние също го направихме. Ако не се лъжа, след този период националният отбор на България не успя да постигне още веднъж същия или подобен успех. Така се получи и при нас. Нито едно наше поколение не повтори успеха. През 2008 година се представихме добре и бяхме на полуфинал на европейското, но с участието на доста играчи от 2002 година. Ако не се лъжа, нито в България, нито в Турция се появиха впоследствие футболисти от класата на онзи период.

- Кой беше най-трудният ви мач на световното първенство през 2002 година?
- Мачът с Бразилия, защото това е най-добрият отбор на всички времена. Играхме много добре срещу тях в първия мач. Във втория също се представихме много добре, но загубихме. Южноамериканците бяха отборът, който ни затрудни най-много.

- Два пъти загубихте от Бразилия, това ли беше най-силния отбор през тази година?
- Да, това беше Бразилия. Според мен този отбор на петкратния световен шампион беше най-добрият им за всички времена. Защото имаха страхотни изпълнители. Всеки един от тях представляваше опасност за противниковата врата. Затова този отбор на Бразилия беше най-опасният за нас, а и това беше въобще най-добрият национален отбор в света.

- Прочухте се със ситуацията с Ривалдо, когато го уцелихте с топката в крака, а той симулира. Какво си спомняте от този инцидент?
- Всъщност в този случай Ривалдо малко прибягна към измама. Той се направи, че топката го е уцелила в лицето, но тя го беше ударила по крака. Честно казано, аз отначало не видях какво стана и много се разстроих, когато съдията ме изгони, защото играехме добре. Впоследствие, когато изгледахме ситуацията по телевизията, много се ядосахме. Десет години по-късно Ривалдо излезе и се извини. Прие, че е постъпил погрешно.

- Говорили ли сте с Ривалдо след тази ситуация?
- Не, не сме се виждали. При едно медийно участие, на въпрос Ривалдо отговори с признанието, че е постъпил погрешно и каза, че се извинява.

- Вие някога симулирал ли сте?
- Не (смее се), не съм изпадал в такава ситуация.

- Вярно ли е, че сте най-големият спортсмен сред турски футболисти?
- От нашето поколение ли?

- Да - в миналото и сега?
- Да, спокойно можем да кажем, че играчите от тази генерация са най-добрите футболисти в националния отбор за всички времена. Бяхме истински спортсмени.

- Как се мотивирахте да изиграете мача срещу Южна Корея за третото място? България загуби от Швеция с 0:4, когато имаше такъв двубой.
- Най-голямото ни предимство тогава беше, че корейската публика се отнесе много топло и сърдечно към нас. Освен това, когато излизахме от групата, играехме всеки мач, като че ли това е последният ни. Но след всеки един двубой мотивацията ни се повишаваше. И когато вече излизахме срещу Корея, имахме много по-голямо самочувствие и самоувереност. Освен това ранният гол, който отбелязахме много ни успокои и след това победихме.

- Помните ли как ви посрещнаха в Истанбул?
- При качването ни на самолета знаехме, че в Истанбул ще има посрещане, но нямахме представа какво ще бъде то. Когато самолетът кацна, видяхме, че пътищата отляво и отдясно на летището, с километри, бяха пълни с хора. Навсякъде имаше фенове. Площад "Таксим", където ни закараха, е на поне 20 км от летището и през цялото това разстояние пътят беше пълен с хора, които показваха обичта си. Беше невероятно.

- По ваше време Галатасарай постигна най-големите си успехи. Какво беше специалното в този отбор?
- Имаше много качествени местни футболисти. Имаше много добри играчи като Георге Хаджи, Георге Попеску, Клаудио Тафарел и разбира се, фактът, че всички ние играхме дълги години заедно. Навиците, които си създадохме и желанието ни за победа, ни отведе на върха.

- Какъв треньор беше Фатих Терим?
- Най-успешният технически директор в страната. Знае си много добре работата, умее да мотивира. Много добре усеща как да спечели и как да извлече най-полезното от играча, много е опитен. Най-добрият треньор в Турция за всички времена.

- Бихте ли ни разказали през вашите очите мача срещу Арсенал във финала за купата на УЕФА?
- Арсенал беше един от най-добрите отбори през този период, имаха много добри футболисти. Ние разбрахме, че сме спечелили финала, когато Тафарел спаси удара с глава на Тиери Анри. Борихме се добре, имахме и късмет и постигнахме един голям успех.

- Англичаните бяха фаворити, а вие останахте с 10 души по едно време. Как успяхте да ги победите?
- Един от най-големите плюсове на нашия отбор беше, че не се отказва, бори се и е яростен, а и това беше финал. Нямаше как да се откажем, като сме стигнали дотук. Всеки един от нас се бори до последно и беше готов да остави сърцето си на терена, само и само да спечели.

- Кой беше голямата звезда на Галатасарай? Хакан Шукур или Джика Хаджи?
- Джика. Той е един от най-великите футболисти за всички времена, не само за Галатасарай, а въобще сред футболистите, дошли в Турция. Освен това е и футболист с популярност в Европа и по света.

- Купата на УЕФА е най-големият успех на Галатасарай, но няколко месеца по-късно победихте и Реал за суперкупата на Европа. За този мач какво ще ни кажете?
- През този период Реал (Мадрид) се лансираше като най-добрия отбор в света. Бяха направили много добри трансфери. Но ние вече се бяхме превърнали в машина и играехме като такава. Бяхме много спокойни и не се страхувахме от никой. Вярвахме, че можем да победим всеки. И там се получи точно това. Излязохме много спокойни, играхме много добре и спечелихме.

- Тогава ги наричаха "галактическите". На терена един срещу друг изглеждаха ли като галактически?
- Ние вярвахме в себе си и не гледахме другите. Ние бяхме 4 години поред шампиони, спечелихме купата на УЕФА и успехът започна да се превръща в една много обикновена емоция за нас. Познавахме се много добре, дори ако този отбор не се бе разпаднал, той имаше потенциала вероятно да спечели и Шампионската лига, но за съжаление, това вече е само история.

- По ваше време Галатасарай игра срещу ЦСКА и Левски в Шампионската лига. Помните ли тези мачове ?
- Помня ги. Обикновено мачовете ни срещу българските отбори бяха трудни за нас. Нямахме нито един лесен двубой. Но това бяха годините, в които ние много желаехме успех в Европа, но аз помня и българските отбори тогава. Наистина качествени съперници.

- Сега Галатасарай участва в Шампионската лига. Докъде може да стигне?
- Изградиха нов отбор, закупиха добри играчи, но все още продължава процесът на хармонизация между тях. Групата в Шампионската лига е с Реал (Мадрид) и ПСЖ - все големи и много амбициозни отбори. Според мен тази година ще бъде успех, ако отборът продължи в Лига Европа, а не толкова да излезе от групата в Шампионската лига. В Лига Европа може да постигне добри успехи.

- Как така се събират 50 000 души при посрещането на Радамел Фалкао, без да има мач?
- Разбира се, причината за това е величината на Фалкао. Той е голям играч. Но, разбира се, трябва да се има предвид и дългото очакване от страна на запалянковците. Защото от близо три месеца имаше очакване, че Фалкао ще дойде. И когато се случи, страхотното посрещане беше на лице. В Турция големите, важните играчи винаги са се посрещали по добър начин и Фалкао стана един от тях.

- Големите турски отбори обичат да купуват известни футболисти, но когато са в своя залез. Това правилна политика ли е?
- Всъщност не е много правилно, но за да можете да доведете млади добри футболисти в Турция, трябва да се изхарчат много големи пари. Затова, закупувайки играчи като Дрогба, Фалкао или Анелка, от една страна се популяризира футболът в Турция, и от друга страна се използва, за да се правят трансфери на добри играчи. Но ако се запитаме, получава ли се ефектът, който се очаква от изхарчените пари, не се получава.

- Какво е да играеш в истанбулско дерби Галатасарай - Фенербахче?
- Когато ще се играе истанбулското дерби, животът спира. Всичко се концентрира върху дуела. Говори се и се мисли единствено за сблъсъка. Но пък най-добрите, най-вълнуващите, най-приятните мачове на първенството са именно тези. Когато спечелиш, радостта е голяма. Когато загубиш, мъката е огромна. И това не е само при футболистите. Ефектът върху феновете и ръководството също е значителен. Понякога дербито става повод за оставка на ръководството или за оставка на техническия директор, но пък и понякога ви отвежда съвсем на друго място. В Турция дерби означава футбол, означава всичко.

- Опитахте малко и от Висшата лига на Англия с екипа на Блекбърн. Защо не се получи да останете по-дълго?
- Всъщност аз бях много добре в Англия. Започнах и да играя, още когато отидох. Но когато аз подписах с Блекбърн, Фатих Терим се върна обратно в Галатасарай и отново ме повика. Искаше да се върна. И аз, от една страна заради Галатасарай, и от друга страна заради треньора, го направих. Това беше причината да се върна.

- Вие сте легенда на Галатасарай. Липсва ли ви, че не направихте чуждестранна кариера?
- Да, всъщност исках да продължа да играя в Англия, защото беше много комфортно и приятно. Всеки един футболист, получил такава възможност, задължително трябва да я оползотвори.

- Защо не станахте треньор?
- Никога не съм имал намерение. Не ми се струва привлекателно. Имам много приятели, които станаха треньори, но аз не съм имал такава нужда.

- Подобно на нашия Дончо Донев, сте шеф на асоциацията на турските футболисти. В какво се изразява работата ви?
- Да, на същата позиция съм, като тази на Дончо. Той е шеф на асоциацията на футболистите в България, а аз в Турция. Нашата работа е доста по-различна. Дончо прави тук много хубави неща. Ние сме много стара асоциация, но от три години имаме ново ръководство. Опитваме се да променим нещо, но имаме нужда от още време. За три години направихме много, но когато трябва да наваксваш, е трудно. Вървим добре, но все още имаме много недостатъци. Имаме стратегия и следваме модела на водещите европейските страни.

- Как ви приемат на стадионите на Бешикташ и Фенербахче?
- Различно. Аз например нямам проблем с феновете на Бешикташ или Фенербахче. Обичат ни, поздравяват ни, когато ни видят. Към някои футболисти се отнасят много добре, към други студено. Това е свързано с поведението ти на терена, докато си играл футбол. Но аз проблеми нямам.

- И България, и Турция в момента нямат особени успехи в националните отбори. Турция победи трудно Андора с 1:0 . Какво се получи във вашата страна?
-  Всичко си има обяснение! Когато националният ти отбор е станал трети в света, а след това е постигнал успех на европейското първенство, хората очакват това да продължи. Просто вдигнахме много летвата. И феновете смятат, че на всеки голям форум Турция ще е сред топ отборите. И в България е така. След като станахте четвърти в света, всеки започна естествено да очаква от вас подобни успехи. Но както в България вече не се раждат играчи като Стоичков, Балъков или Боримиров, така и при нас не всяка година може да видиш звезда от ранга на Хакан Шукур. В момента започна да се появява една нова генерация и се надявам тя да постигне добри успехи.

- Стадион "Ататюрк" ще приеме за втори път финал на Шампионската лига. А Истанбул за втора поредна година ще бъде домакин на подобен мач. Какво означава това за Турция?
- От една страна, елементът на рекламата е много голям, от друга страна е много важно да дадем навсякъде посланието, че умеем успешно да организираме такива мероприятия. УЕФА напоследък оценява това. Транспортът започна да става много удобен. Следователно този вид мероприятия от една страна за източник на средства за една страна, от друга страна са реклама. Ние смятаме, че изпълняваме добре такива проекти.

- Има ли възможност и желание Турция да кандидатства за домакинство на световно или европейски първенство?
- Да, има и то много. В момента всички стадиони са готови за организирането на европейско или световно първенство. Всички условия за автомобилен и въздушен транспорт са осигурени. Единствено е нужно одобрение. В момента, в който ни бъде казано „вие сте“, Турция е в състояние и има мощта да организира такъв шампионат.

Коментирай



Няма коментари.


Европейски футбол

Скромният Моуриньо увери, че няма да променя стила на Тотнъм и през следващия сезон отборът може да спечели титлата 21 ноември 2019 | 17:10
Добра новина за Гуардиола преди дербито с Челси 21 ноември 2019 | 13:18
Байерн веднага се замисли за Почетино 21 ноември 2019 | 14:13
Моуриньо казал на Леви, че Кейн не трябва да бъде продаван при никакви обстоятелства 21 ноември 2019 | 12:49
Рашфорд застана твърдо зад Солскяер: Той е точният човек 21 ноември 2019 | 13:05
Денят, който може да определи Почетино, Тотнъм и Моуриньо 20 ноември 2019 | 17:28
Наполи остава без Гулам срещу Милан 22 ноември 2019 | 01:20
Съдът в Италия отказа да затвори стадиона на Верона заради случая “Балотели” 22 ноември 2019 | 00:46
Рикардо Родригес ще поиска трансфер през зимата 22 ноември 2019 | 00:03
Официално: Куадрадо се обвърза с Ювентус до 2022 година 21 ноември 2019 | 22:59
Варианти пред Матич за зимен трансфер 21 ноември 2019 | 20:48
Джака се завръща в състава на Арсенал 21 ноември 2019 | 19:13
Неймар на линия за гостуването на Лил 21 ноември 2019 | 19:08
Може ли мачът със Сити да определи Лампард и Челси 21 ноември 2019 | 18:39
Подолски може да подпише с Гурник Забже 21 ноември 2019 | 16:44
Клаудио Маркизио се преквалифицира в журналист 21 ноември 2019 | 16:38

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?