$team_item['title']

ИСТОРИЯ

Шалке 04 (пълно наименование FC Gelsenkirchen-Schalke 04) е основан на 4 май 1904 година под името Вестфалия Шалке от група гимназисти. Първоначално отборът играе с червени и жълти екипи.

Тимът не успява да се включи в състава на западногерманския футболен съюз и играе като част от различни асоциации. През 1912 г., след серия от неуспешни опити да се присъедини към официалната лига, клубът се обединява с гимнастическия отбор Гимнастически клуб Шалке 1877 (Schalker Turnverein 1877), за да си спечели място в съюза.

Обединението е прекъснато през 1915 г., когато Шалке (SV Westfalia Schalke) е възстановен като самостоятелен клуб, но впоследствие пак се обединява с гимнастическия клуб в града през 1919 г. под името Спортен гимнастически клуб Шалке 1877 (Turn- und Sportverein Schalke 1877).

Новият отбор печели първото си отличие през 1923 г., когато става шампион на Окръжна лига Шалке. По това време отборът получава прозвището си - "миньорите" (Die Knappen), тъй като много от феновете и играчите на тима били миньори в мините на Гелзенкирхен.

През 1924 г., клубът за пореден път се обединява с гимнастиците, като този път взимат при себе си и президента на клуба. Отборът приема името ФК Шалке 04 (FC Schalke 04) и цветовете бяло и синьо, с които играе и до днес. От тях идва и другия им прякор - "кралско сините" (Die Königsblauen).

През следващите сезони, Шалке се развива и става регионална футболна сила. Отборът впечатлява с бързия си стил на игра с много пасове с по едно докосване, система, която по-късно става известна като "Шалке Пумпал" (Schalker Kreisel). През 1927 г. се изкачват в Гаулига Рур, а впоследствие и до плейофите за националната титла.

През 1928 г., клубът построява свой стадион - Глюкауф Кампфбан и добавя града в името си, преименувайки се на ФК Гелзенкирхен-Шалке 04 (FC Gelsenkirchen-Schalke 04). Отборът печели първата си шампионска титла на Германия през 1929 г., но на следващата година, поради превишаване на лимита за позволена работна заплата на играчите си, са наказани да не участват в първенството за шест месеца. Това не се отразява на популярността на клуба и в първия си мач след наказанието, през юни 1931 г. (срещу Фортуна Дюселдорф), тимът играе пред 70 000 души.

След реорганизираното от нацистите първенство през 1933 г. и разделението на 16 Гаулиги, Шалке дълго време доминира в своя регион. Играе и мач за титлата срещу Дюселдорф, но го губи с 0:3. Това е и началото на най-успешното десетилетие в историята на тима.

През 1934 г. Шалке печели титлата в Германия след победа с 2:1 над Нюрнберг. През 1935, 1937, 1939, 1940 и 1942 г. отборът добавя още пет титли във витрината си. От 1933 до 1945 г. Шалке поставя рекорд като печели 162 от 189 мача в Гаулигата, като от 1935 до 1939 г. не са победени нито веднъж. Успехите на тима през периода служат и за пропаганда на нацистите като отбора е пример за възхода на "Новата Германия", въпреки че много от играчите на тима са полски имигранти (включително и звездите в състава - Фриц Жепан и Ернст Куцора).

След войната Шалке запазва статута си на силен тим и поставя още един рекорд като разгромява тима на Хертен в мач от националното първенство с резултат - 20:0!

Отборът обаче започва бавно да губи формата си и се смъква през годините до 12-то място в първенството. Шалке трябва да изчака до средата на 50-те, за да дойдат пак успехите. През 1954 г. отборът става трети в шампионата, а на следващата година играе и финал за Купата на Германия, който губи с 2:3 от Карлсруе. През 1958 г. Шалке побеждава Хамбургер във финала на първенството с 3:0 и завоюва шампионската титла (последната за клуба).

Шалке продължава доброто си представяне и така през 1963 г. идва поканата да е един от 16-те тима, първи участници в новосформираната Бундеслига.

Първите години отборът не започва добре и дори няколко сезона се бори за оцеляването си. Все пак през 1972 г. Шалке завършва на второ място след Байерн Мюнхен. Същата година "миньорите" печелят Купата на Германия за втори път в историята си.

Шалке става част от разразилия се през 1971 г. скандал с уредени мачове в Бундеслигата. Играчи на отбора са обвинени, че са взели подкуп, за да загубят нарочно мача си срещу Арминия Билефелд. Няколко от играчите на Шалке са наказани до живот, сред които и трима национали (Клаус Фишер, Стан Либуда и Клаус Фичел). По-късно наказанията са смекчени до забрана за игра от шест месеца до две години, но скандалът оказва своя ефект и оставя своето петно върху един от най-титулуваните клубове в Германия.

През 1973 г. отборът се мести на новопостроения стадион за Световното първенство в Германия „Паркщадион" с капацитет 70 000 места.

Вследствие на кризата след скандала Шалке губи позиции в Германия и през сезон 1981/82, както и сезоните 1983/84 и 1987/88 изпада от Бундеслигата. След лутане между Първа и Втора Бундеслига, отборът най-накрая се стабилизира и от сезон 1991/92 е постоянен член на елита.

През 1997 г. Шалке печели и първото си европейско отличие - Купата на УЕФА след победа на финала над Интер с дузпи.

Новото хилядолетие носи успехи на Шалке. Отборът показва постоянство и добра игра и през 2001 и 2002 г. Шалке печели Купата на Германия и завършва втори в Бундеслигата през 2001, 2005 и 2007 г.

През 2001 г. е построен и настоящият стадион на отбора - Фелтинс Арена с капацитет от 61 482 места.

Успехи:

Шампион на Германия: 1934, 1935, 1937, 1939, 1940, 1942, 1958 г

Носител на Купата на Германия: 1937, 1972, 2001, 2002 г

Носител на Купата на Лигата: 2005 г

Носител на Купата на УЕФА: 1997 г