$team_item['title']

Шампион на Испания (осем пъти): 1930, 1931, 1934, 1936, 1943, 1956, 1983, 1984.

Купа на Краля (23 пъти): 1903, 1904, 1910, 1911, 1914, 1915, 1916, 1921, 1923, 1930, 1931, 1932, 1933, 1943, 1944, 1945, 1950, 1955, 1956, 1958, 1969, 1973, 1984.

Купа на Краля под името Баския (един път): 1902.

Суперкупа на Испания (два пъти): 1985 и 2015.

Северния шампионат на Испания (три пъти): 1914, 1915, 1916.

Шампионат на Баския (13 пъти): 1920, 1921, 1923, 1924, 1925, 1926, 1928, 1929, 1931, 1932, 1933, 1934, 1940.

Баска купа (един път): 1935.

Атлетик Клуб е испански футболен отбор от град Билбао. Клубът играе в Примера Дивисион от нейното създаване през 1928 г. От отборите основатели, само Атлетик, Барселона и Реал Мадрид никога не са изпадали в по-долната дивизия.

Атлетик е един от най-славните клубове в Испания с 8 спечелени титли в Ла Лига и 24 Купи на Краля. Прякорът на Атлетик е "лъвовете", както и "червено-белите" поради цвета на екипите, с които се състезават. Отборът играе своите домакински мачове на стадион Сан Мамес, известен и като "Катедралата".

Клубът е известен със своята политика за налагане на млади баски играчи от школата, както и със закупуването на доказани вече баски футболисти от други клубове. Атлетик привлича само играчи, които произхождат от някоя от седемте баски провинции. Това спечелва на отбора както почитатели, така и критици.

Футболът в Билбао е въведен от две различни общности - британски работници и баски студенти, които са се завърнали от Великобритания. В края на 19 в., Билбао е едно от водещите пристанища в Испания и индустриален център на страната. Това привлича доста британски работници, които водят със себе си и футболната игра. В края на последното десетилетие на века, тези работници се организират и създават ФК Билбао.

По това време децата на баския елит се изучават в Англия, където развиват интерес към футбола. След завръщането си в Билбао, те започват да организират мачове срещу британските работници. Така се стига до 1898 г., когато студентите създават Атлетик Клуб. През 1902 г. двата отбора от Билбао образуват общ клуб - Биская, за да участват в първото издание на Купата на Краля, като дори я печелят след победа над Барселона на финала. Впоследствие двата баски клуба се обединяват и създават Атлетик Клуб Билбао през 1903 г.

Датата на основаването на клуба е обект на спор между футболните историци. Самият клуб обявява 1898-ма за годината на своето основаване, но други смятат за такава 1901, както и 1903 г. Въпреки, че първите фланелки на Атлетик Билбао са със синьо-бели райета, през 1910 г. са въведени екипи с червено-бели райета и черни гащета, с които баските се състезават и до ден днешен.

В първите години от своето съществуване, Атлетик постига значителни успехи и до 1923 г. печели Купата на Краля цели 10 пъти. Звездата на отбора е нападателят Пичичи, който отбелязва и първия гол на Сан Мамес. Днес, трофеят за най-добър голмайстор в Примера Дивисион носи името Пичичи в негова чест.

Атлетик Билбао е един от десетте основатели на испанската лига през 1928 г. През 20-те и началото на 30-те години отборът е воден от английския треньор Фред Пентланд, с когото са свързани и едни от най-големите успехи в историята на клуба. Атлетик става шампион на Испания през 1930 и 1931 г. и печели Купата на Краля в четири последователни сезона от 1930 до 1933 г. През 1931 г. Атлетик побеждава Барселона с 12:1, което е и най-голямата загуба за каталунците за всички времена.

Успехите на клуба дават повод за гордост на баските и подкрепянето на отбора става легитимен начин за изразяване на баския национализъм. Някои от членовете на Баската националистическа партия са и футболисти в Атлетик. Пример за това е Хосе Антонио Агире, футболист на Атлетик от 20-те години, който става първия избран баски президент през 1936 г.

С идването на власт на Франко обаче настъпват някои промени за клуба. По негова заповед отборът е преименуван на Атлетико Билбао и е отменена практиката за налагане само на баски футболисти. През 50-те години клубът печели четири купи и една титла на Испания. През 1956 г. Атлетик прави и своя дебют в европейските клубни турнири. Известни футболисти от този периода са Сара (със своите 294 гола за клуба), Панисо и Агустин Гаинса. Успехите на отбора през 30-те, 40-те и 50-те години отчасти се дължат и на ограничението за броя на чуждестранните футболисти - само трима. Поради това Атлетик строго се придържа към политиката си за изграждане на млади играчи в школата на клуба.

60-те и 70-те години обаче са доминирани от грандовете Реал и Барселона. Атлетик печели едва две Купи на Краля през този период. Тогава в клуба изгрява звездата на вратаря Хосе Анхел Ирибар, по-късно станал легенда на испанския футбол. Той записва рекордните 466 мача в лигата за баския тим. През 1977 г. Атлетик достига до финала за Купата на УЕФА и го губи от Ювентус по правилото за голове на чужд терен.

През 1981 г. за треньор е назначен Хавиер Клементе, който изгражда един от най-силните отбори на Атлетик в историята. Ветераните Дани и Гойкоечея, както и младите надежди от школата Уркиага, Артуби и Субисарета извеждат тима до титлата през 1983 г. и до златен дубъл през 1984 г. Атлетик на Клементе става популярен със своя агресивен и ефективен стил на игра. Но през следващите десет години наследниците на Клементе не могат да се похвалят с подобни успехи. Най-успешния треньор на баските през 90-те години е Луис Фернандес, поел тима през 1996 г. През 1998 г. Атлетик завършва втори в първенството и печели участие в Шампионската лига. С голяма заслуга за успешните сезони тогава са Урсаис, Ечеберия, Хосе Мари, Лизаразу, Алкорта и Гереро.

В последните сезони Атлетик се лута в средата на таблицата, като на два пъти е замесен и в борбата за оцеляване в Примера Дивисион. Сезон 2006/07 е смятан за най-неуспешния в историята на клуба, след като Атлетик успява да се спаси от изпадане едва в последния кръг при победата над Леванте с 2:0. "Лъвовете" за първи път в историята си слагат спонсор на гърдите на фланелките си - "Petronor". Най-голямата гордост на Атлетик обаче политиката на използване единствено на баски футболисти и играчи от школата.

Въпреки лошите резултати мнозинството от привържениците смятат, че идентичността на клуба е по-важна от печеленето на купи. Според проучване на Ел Мундо през 90-те години, 76 % от феновете биха предпочели отборът по-скоро да изпадне, отколкото да се откаже от своята политика за налагане на млади футболисти от баски произход.

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?