Пушката гласува доверие на Пранди

Бившият ни волейболен национал Евгени Иванов-Пушката коментира с оптимизъм повторното назначение на Силвано Пранди за национален селекционер. Някогашният централен блокировач изрази увереност, че италианецът ще успее там, където неговият предшественик Пламен Константинов се провали – в намирането на точната комуникация с отбора.

Иванов беше една от водещите фигури при организацията на последните две мащабни волейболни събития у нас – Евро 2015 и Мондиал 2018, който ни донесе разочароващото за мнозина 9-о място.

„Очакванията към мъжкия национален тим бяха доста по-високи, имайки предвид, че бяхме домакини на Световното първенство. Предвид състава, с който се явихме на него, не мисля, че можеше да се очаква нещо повече от класирането, което взеха момчетата. В спорта винаги е така – не можеш да разчиташ на 100 процента на всеки един състезател непрекъснато. Получават се инциденти и контузии”, заяви Иванов пред „Златния гейм”.

„Едва ли може да се говори за някакво развитие. Да, това беше един пропуснат шанс за българския волейбол, за българските зрители. Както знаем, да си домакин на Световно първенство не ти се удава на всеки 4 години. На България трябваха повече години (48 – б.р.), отколкото съм аз самият, за да имаме шанс да видим още веднъж Световно първенство тук.”

„Не мога да намеря и един логичен аргумент в посока да не участвам на Световно първенство. Не става въпрос дали то се провежда в България или не. Говорим изобщо да не участвам. Просто не мога да го разбера. За мен такива решения са, меко казано, нелогични.”

„Федерацията се беше ангажирала много в това да се опита да намери диалог с тези хора и да направи всичко възможно да ги върне обратно. Явно не е било достатъчно. Очевидно за в бъдеще трябва да се помисли за други мерки, може би дори агресивни методи, за да се стигне до полза за Федерацията и отбора. Задължаване? Не. Едва ли има правилен подход. Няма написана книга как можеш да мотивираш даден човек да играе за собствената си страна. В дадена ситуация трябва да се преценят плюсове и минуси, на базата на това да се действа. Далеч съм от мисълта да се задължава някой. Това не може да се случи в спорта.”

„Ще дам един пример. През 2006 година много категорично се отказах от националния отбор, но после имахме възможност да се класираме за Олимпийските игри и го сторихме. Аз се върнах и това може би е изглеждало нелепо в очите на хората. Когато обаче ти си отдаде такава възможност, тя идва веднъж в живота.”

„Пламен Константинов разполагаше с цялото доверие на федерацията. Беше му подсигурено всичко, за да води отбора по най-добрия начин. Не може да се даде категорична оценка. Не мисля, че той разполагаше с всички козове в ръцете. За съжаление, му се налагаше да се справя моментно със ситуацията и да се опитва да извлича максимума от нещо – говорим за отбора – което не беше на 100 процента ефективно. Всеки ще намери плюсовете и минусите от резултатите през тези години. Не трябва да се гледам обаче едностранно, трябва да се погледне много по-комплексно. Аз мисля, че той се справи по най-добрия начин.”

„В крайна сметка скандалите бяха един от ключовите моменти. Остана впечатлението, че Пламен не успя да намери правилния език към някои от състезателите.”

„В България никога няма единомислие, винаги сме на различни мнения и те са полярни – или отричаме, или боготворим. Аз мога да каже моето. Силвано Пранди е един удивителен специалист, съжалявам, че в кариерата си не можах да играя под негово ръководство. Разбира играта в изключителни детайли, и то такива, каквито много други треньори не могат да разберат. Надявам се да бъде също толкова успешен, колкото беше и при предния си престой.”

„Това, което аз познавам в него, е, че той има специален и индивидуален подход към всеки състезател. Той може да напипа тънките детайли, струните на всеки характер и да „свири” правилно. Ако успее да го направи и сега, не бива да се съмняваме в успехите.”

„На базата на резултатите сме доста далеч от топ 6. Първата стъпка към завръщане е именно класиране за Олимпийските игри. Целите са дългосрочни, но не се афишират в момента. Идеята се да се върви постепенно, стъпка по стъпка и да се стигне до крайната дестинация.”

„Федерацията не е орган, който да определя как треньорът да си върши работата. Тя му делегира тези правомощия и той си върши работата. Накрая се прави анализ, за да се види дали той е успял да си изпълни мисията или не.”

„Спортът е една импровизирана война, една битка. Тук трябва да проговорят различни неща от чисто спортните – малко морал, малко национализъм”, завърши Иванов.