"От скрина": Славия срещу Бразилия като България, в Южна Америка мислят "белите" за Пеневата чета

В средата на 90-те години на миналия век се случва нещо доста любопитно, което изглежда невъзможно няколко десетилетия по-късно. Олимпийският състав на Бразилия, воден от легендарния Марио Загало, играе приятелски мач със софийския Славия. В Южна Америка обаче смятат "белите" за националния отбор на България. Ситуацията става още по-странна, когато футболистите на Стоян Коцев излизат с фланелки на държавния тим. И така - запретваме ръкави, слагаме колани и потегляме назад във времето.

В началото на 1996 година Славия се готви за мощен пролетен щурм в "А" група. След есенните битки "белите" изостават на пет точки от шампиона Левски и на две от втория в класирането Нефтохимик. Кано Коцев и момчетата му обаче са категорични, че във втория дял на първенството ще играят решаваща роля. Между другото тогава върви скандал около голямата звезда на славистите Наско Сираков - славният голмайстор е обвинен в бракониерство край омуртажкото село Кьосевци.

По същото време Бразилия стяга могъща олимпийска селекция за Игрите в Атланта през лятото. Марио Загало, който води и олимпийския състав, и първия отбор на Бразилия, е решен да преследва златото на всяка цена. Световноизвестният специалист взима за олимпийския турнир фигури от голям калибър като Роналдо, Бебето, Ривалдо, Роберто Карлос, Савио, Алдаир, Жуниньо и др. Докато трае зимната пауза в България, бразилците и БФС уговарят проверка: олимпийската селекция на Загало срещу "Б" национален отбор на България. Хубаво, но за Южна Америка заминава Славия.

Няколко месеца по-рано родните младежи, водени от Динко Дерменджиев, имат реални шансове за класиране на Олимпийските игри. Впрочем, по това време Йордан Лечков вече има сериозни проблеми с Феликс Магат в Хамбургер ШФ, като българският футболен магьосник се шегува в интервю, че се надява да получи шанс за изява в олимпийския тим в Атланта'96. Олимпиадата обаче остава мираж за нашите - съставът на Чико е разбит с 0:7 от Германия във Франкфурт на Одер.

И така, малко необяснимо, през февруари 1996-а за Бразилия излита Славия. Преди да заминат за страната на кафето, "белите" имат контрола със столичния Септември. Мачлето трябва да се проведе на кортовото игрище на 57-о училище в квартал "Разсадника", но се проваля, защото отборът на Кано Коцев гони самолет за Рио де Жанейро. По този повод наставникът на Септември Павел Панов казва с ирония: "Трябва да изградим закрит стадион със специално покритие само за проверки със звездите на Славия". За Южна Америка не заминава отличният дрибльор Кирил Метков, който тъкмо е подсилил "белите" за пролетта. За сметка на това в групата за турнето е включен юношата на Левски Илиян Янкулов - Устрема. От бразилския състав пък в последния момент отпадат левият бек на Интер Роберто Карлос и звездата на Мидълзбро Жуниньо Паулища.

Славистите са посрещнати подобаващо в Рио. Българските футболисти са настанени в един от най-луксозните хотели. "Тук се отнасят с нас като с принцове", хвалят се по телефона "белите". На момчетата на Кано Коцев е предоставена клубната база на Флуминензе, където да тренират на воля. Бразилците обаче мислят, че това е националният отбор на България. Така например пратеникът на "Асошиейтед Прес" се чуди защо начело на гостите не е Димитър Пенев, извел "лъвовете" до бронзовите медали на световното в САЩ година и половина по-рано. От агенция "Ройтерс" пък отбелязват, че българите са дошли само с един от героите от Мондиал'94 - Наско Сираков. Други времена!

Олимпийският състав на Бразилия и Славия излизат пред почти 50 000 зрители на стадион "Мане Гаринча" в столицата Бразилия. Стоян Коцев и Марио Загало дават съвместна пресконференция преди двубоя, който е излъчен пряко по телевизия "Глобо". Гостите са с фланелки на България, каквито Пеневата чета носи в квалификационната кампания за Евро'96. Гащетата им са зелени, а чорапите - червени. Под рамката е Здравко Здравков, в защитата: Владимир Иванов - Фугата, Стоян Ацаров, Кирил Качаманов, Стефан Колев и Маруис Уруков. В средата на терена конците връзват Диян Ангелов и Петър Цветанов, а напред действат Сираков, Димитър Тотев и Тодор Праматаров, присъединил се за кратко към "белите".

Същевременно на вратата на домакините е бъдещата легенда на Милан Нелсон Дида. В мача участват още: Зе Мария, Андре Луис от Сао Пауло, Нарсисо от Сантос, бъдещият полузащитник на Реал Мадрид Флавио Консейсао, стигналият скоро след това до Парма и Фиорентина опорен халф Амарал, Зе Елиас, купен от италианския Интер през 1997-а, бъдещото крило на Реал Мадрид Савио и др.

Точно Савио решава срещата с две попадения. Единият гол е от дузпа - Зе Мария пада в наказателното поле след намеса на Стефан Колев - Доктор Менгеле. Резервата Атанас Киров започва бурни протести срещу съдийското решение, което му носи червен картон. При завръщането в България, старши треньорът на тима от "Овча купел" изразява задоволство от бразилската авантюра, макар че е изчислено, че Славия губи една седмица от подготовката си заради тези 90 минути на юг от Екватора. Става ясно още, че "белите" са отказали проверка със Сантос. Славистите категорично отричат, че са крили кои са, а на въпроса за екипите Наско Сираков отговаря: "Това бяха олимпийски екипи".

Това обаче не е първи случай, в който български клубен отбор "го играе" като национален далеч зад граница. Няколко години по-рано третодивизионният Спортист (Своге) заминава като национална формация на турне в Малайзия, откъдето се връща с лъскава купа. Запознати твърдят, че и до днес трофеят седи на видно място в хола на тъста на легендата на Левски Христо Йовов - Ваньо Янкулов.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook