"От скрина": ЦСКА шашва Барса с водка преди трансфера на Ицо 20 юни 2016 | 09:31
Трансферът на Христо Стоичков от ЦСКА в Барселона чупи всякакви рекорди в Източна Европа. Българинът става най-скъпият футболист в страните от Източния блок. Всъщност Камата е пред трансфер в Барса още през лятото на 1989 година, но по настояване на генерал Добри Джуров остава на "Армията" още един сезон. През пролетта на 1990 година, точно във времето, в което пада комунистическият режим в България, клубът от "Камп Ноу" договаря подписа на Ицо срещу фантастичните за времето $4 милиона. Ето какво си спомня малко по-късно в книгата "100 на 100 Стоичков" мениджърът, който е в основата на трансфера на най-великия български играч, Хосе Мария Мингея:

"Познавах Стоичков и Пенев, въпреки че за мен България бе напълно непозната страна. Ходил бях в почти всички източни столици, но не и в София. Първият ми контакт с ЦСКА бе по повод статичната реклама за мача реванш с Барса от полуфинала за КНК през сезон 1988/89 г. Веднага поставиха условие заплащането да стане в брой и аз приех. Стоичков направи силно впечатление с играта си и в двата мача. Вкара три гола, като прехвърлянето на Субисарета бе нещо наистина впечатляващо. Но вниманието ми привлякоха стръвта му към победата и изключителният му характер. В София губеха мача, а с него и възможността за крачка напред, но той продължаваше да се бори, да търси промяната, да увещава съотборниците си да не се предават...

Чакахме на летището и празнувахме не толкова нашия успех, колкото картината от един стар черно-бял телевизор, който показваше как Милан размазва с 5:0 мадридския Реал. Попитах Йохан Кройф и Чарли Рексач какво ще кажат за "осмицата" на ЦСКА. Ставаше дума за Стоичков. И двамата потвърдиха, че е футболист от класа, със самочувствие и най-вече с характер. Доверих им, че ще опитам да го купя. Йохан отвърна само: "Наблюдавай го и ни кажи", което, доколкото го познавам, означаваше, че се интересува от него. От този момент започна да зрее мисълта да привлечем Стоичков в редиците на Барселона. Наблюдавахме го в още няколко мача и се убедихме в нещо, което вече знаехме - Христо бе голям футболист. През настъпващото лято поканихме ЦСКА да участва в няколко турнира, между които и един в Майорка. Там го изгониха. В Палма го представих на Кройф и Рексач и те потвърдиха, че го искат в отбора, но го посъветваха да запази търпение. От моя страна предложих да подпише договор, с който ставах негов представител за следващите години. Контрактът гарантираше на Христо определени постъпления за период от 4 години от момента, в който щяха да му разрешат да напусне България.

За съжаление властите не дадоха разрешението. Бяха времената преди промяната. Стоичков не можеше да играе извън страната. Барса продължи да се интересува от него. Бруинс Слот го "шпионираше" в мачовете за КЕШ. Часове преди срещата с Марсилия отидохме при него. Кройф вече бе заявил твърдо, че го иска в отбора. Казах всичко на Христо. След това отпътувах за България. През онези дни вече се чувстваше духът на промяната - смяната на властта, преминаването от един към друг политически режим. Разговорите не се водеха с клуба, а с човек от правителството (б. р. по това време министър-председател на България е Андрей Луканов), който отговаряше за спорта. Господинът поиска фантастична и напълно неизпълнима сума и след много и много пазарлъци успяхме да я намалим.

Дори и така ставаше въпрос за много пари - 4 милиона долара. Най-скъпият трансфер за играч от Източна Европа до този момент. Договорът предвиждаше те да бъдат изплатени на 4 вноски и най-после постигнахме съгласие за трансфер. Почти непрекъснато поддържахме телефонна връзка с ръководството на Барса и когато всички преговори приключиха успешно, пристигна Пако Вентура, за да сложи подписа си като представител на клуба. Разговорите не бяха никак лесни, защото непрекъснато имаше някакво разминаване в мнението на ЦСКА, на Футболния съюз... Тежката политическа ситуация в страната даваше отражението си и върху футбола. Освен това ЦСКА имаше двама президенти - един от футбола и друг на целия спортен клуб. Казваха се Боби Станков и Господин Чолаков. Проблеми създаваше и езикът. Когато искат да кажат "да" с глава, българите го правят наопаки, а високият тон е неделима част от дискусиите им.

Преговорите вървяха трудно и в един момент даже стигнахме до задънена улица. В клуба ни приемаха 7-8 души. Не знаехме какви длъжности имат, нито кои точно бяха. Повечето носеха военни униформи. Поднасяха ни голяма чаша с айран и още една, пълна с водка. Аз едвам издържах. Срещите протичаха доста необичайно. Казваш нещо и преводачът превежда, без да знаеш дали повтаря твоите думи. Българите започваха да обсъждат помежду си на висок глас, а ние не знаехме какво да правим. След 5 минути за наше учудване съобщаваха, че приемат направеното предложение. Не съм и предполагал какво още ме очаква. Когато най-после постигнахме принципно съгласие, Чолаков отсече: "Ако не изпиеш с нас няколко водки, няма да подпишем нищо!". Просто нямах изход. Аз, който не съм близвал алкохол през живота си, трябваше да изпразня 4-5 чаши с водка. С договора в ръка се добрах до хотел "Шератън", напълно замаян намерих стаята си и се хвърлих в леглото... до другия ден. Страданието си заслужаваше. Христо вече бе футболист на Барселона.

Стоичков беше пълна загадка. Футболистите от Изток излизаха да играят в чужбина в края на кариерата си, а Христо беше само на 24 години. Никой не можеше да отгатне как щеше да се справи с непознатия език, с живота в Барселона, щеше ли да намери място в игровата схема на отбора... Имаше много въпроси, но анализирайки качествата на Христо, духа му, бързината и голмайсторското умение, аз бях повече от сигурен, че ще достигне върховете. Хората трудно проумяват какъв шок представляваше за Христо промяната в онези години. От галено дете на един режим той трябваше да се научи да се справя с кредитната карта, да пазарува в огромни магазини, да се облича различно, да се държи по друг начин, да свикне с много социални промени, които никога не е познавал... Не му беше лесно. В началото трябваше да сме винаги до него и семейството му. Помогна ни фактът, че Христо мисли единствено за футбола. Само след няколко месеца с изненада установихме, че той вече е свикнал с всичко. Неусетно и за нас, и за него бе намерил своето място в клуба и в града".

После всичко е история...

#Кен №8 разказва

Бивш селекционер на България отново пое “Сборная” 22 януари 2017 | 18:18
"От скрина": Туньо засенчва Вини Джоунс в дебюта му 03 август 2016 | 09:55
Вижте как България победи Бразилия преди 10 години в Катовице 12 юни 2017 | 10:46
"От скрина": Чии галоши носи Стоичков в САЩ'94 06 юли 2016 | 09:18
"От скрина": Какво единствено условие постави Камата на Барса 28 юни 2016 | 09:18
"От скрина": Как Ицо се обясни в любов на Германия преди "Айн, цу цвайн" 23 юни 2016 | 09:15
"От скрина": Режат ни срещу Испания, отменят приказен гол на Стоичков 16 юни 2016 | 12:31
"От скрина": Голът на живота на Трифон 28 март 2016 | 08:50
"От скрина": Стоичков помага на свиня при раждането - култово интервю с Камата от 1989 г. 12 януари 2016 | 09:41
"От скрина": Марсилия разбива последния голям тим на ЦСКА, цяла България критикува 25 август 2015 | 09:25
"От скрина": Най-голямата омерта в българския футбол? 19 юни 2015 | 08:00
"От скрина": Голям панаир в ЦСКА при завръщането на Стоичков 13 май 2015 | 09:03
"От скрина": Помогна ли ни Бекенбауер преди мача с Германия? 29 юни 2012 | 11:01