Човекът-амфибия

С изумителния подвиг от 7 титли и толкова световни рекорда на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. Марк Шпиц, който вчера навърши 70 години, беше считан за еталона в плуването до избухването на Майкъл Фелпс.

На олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. Марк Шпиц грабна безпрецедентните седем златни медала. Бе считан за синоним на спортно съвършенство в продължение на цял един човешки живот. За еталона в плуването. Според мнозина и за най-великият олимпиец в историята. При това по негово време световни първенства не се провеждат. Трудно е да бъде отделен човекът от мита, ето защо.

В зараждащата се сутрин на 5 септември 1972 г. високата желязна ограда пред олимпийското село в Мюнхен е накацана от група мъже. Няма как те да не са спортисти, нарушили състезателния режим и правилника в олимпийското село, за да разхлабят след битките. За такива ги вземат появилите се от тъмнината на нощта атлети.

„Да не би да ви се изцедиха силите от щафетата 4 по 100 халби бири с наденички за почивка”, питат развеселени новодошлите. Отговор не получават. Явно хората върху оградата не знаят езика им. Мълчаливците са подозрително тромави за спортисти. Препасали са през рамо видимо тежки сакове. Защо са им? Та почерпката би се побрала и в едно чанте. Вместо да получат нови въпроси, мълчаливците са прехвърлени през високата желязна ограда от новите си приятели, които шепнешком се разотиват по стаите си.

Минути по-късно, в 5 часа сутринта, шокът и ужасът събуждат олимпийското село в Мюнхен и останалия свят. До тук с „безоблачните игри”, рекламирани като такива от МОК и домакините от Западна Германия. За първи път след двете световни войни най-великото спортно събитие, заради което в древността са прекратявали бойните действия, е на път да спре заради насилствена масова смърт.

Какво се случва. Убити са единадесет души от израелския отбор (9 от тях спортисти), преди това взети за заложници от палестинската паравоенна организация „Черният септември”. Щели да бъдат разменени за 200 арабски затворника. Похитителите изтеглят отвлечените с автобус към хеликоптер, който ще ги откара до самолет за Тунис. Полицаите подхваща стрелба. Хеликоптерът е взривен от граната на терорист. Равносметката от последвалата касапница е седемнадесет трупа, сред тях и тези на четирима похитители и един полицай.

Въпреки военното положение, Игрите са прекъснати едва за 34 часа. На 6 септември (сряда) в олимпийския стадион се провежда траурна церемония, на която не присъстват арабски спортисти. Египетският отбор напуска Мюнхен. Евакуирани са част от потенциалните мишени.

А цел №1 на терористите

би могъл да бъде

естествено героят на Олимпиадата Марк Шпиц, който само преди броени дни е станал най-известният човек на планетата, печелейки  в рамките на една седмица 7 титли. Всяка една гарнирана със световен рекорд. Американецът е от еврейски произход и няма как да остане в Германия, за да обере остатъка от славата си. Хората от Организационния комитет са притеснени и евакуират Шпиц, който отлита за Лондон, часове след като извоюва последното си злато.

„Никой не можеше да предвиди трагедията. Какво можех да направя? Просто исках да постигна това, което си повтарях в продължение на 3 г. -да гоня целите си, да плувам същите дисциплини според начертаната програма. Печелейки злато след злато в „Олимпия швимхале” нямах убеждението, че плувам за историята”, разкрива години по-късно Шпиц.

Това и прави. За една седмица той променя представата на хората за човешките възможности. Печели седем титли със световен рекорд – 4 индивидуални (100, 200 м св. стил, 100, 200 м бътерфлай и на щафетите (4 по 100 и 4 по 200 м св. стил и 4 по 100 м смесена). Изумително. Та той

еднолично вкара САЩ в десетката в класирането

 по нации.

Когато през 2008 г. в Пекин Майкъл Фелпс го задмина с една титла (можеше да повтори подвига му 4 години по-рано в Атина), сравненията бяха неизбежни. Да, техническите постижения на човечеството дадоха предимство на Фелпс. Такива като сумермодерните бански костюми. Като новите методики за тренировки и за средствата за възстановяване и стимулиране. Също и по-дълбокият басейн в Пекин („Водния куб”), който приспа миниатюрните вълнички за космически рекорди. И все пак специалистите са категорични - Фелпс е най-добрият. Такъв универсален боец в басейна, еднакво добър във всички стилове, не се е раждал. И още нещо по темата за задочния двубой между Фелпс и Шпиц: в края на 60-те и до средата на 70-те години на миналия век САЩ са абсолютен хегемон в басейна. Сега конкуренцията е в пъти по-голяма, географията на световното плуване се разширява постоянно. Затова и стореното от Фелпс е немислимо. Но пък постижимо. Нима не го знае именно той?

Да се върнем обаче в Мюнхен. В олимпийски басейн „Швимхале” името на Шпиц действа като магия. Ако не могат да си купят билети, за да наблюдават как този воден цар Мидас превръща водата в злато, хората се катерят по оградите и пилоните, за да хвърлят поне поглед към олимпийската история, която се твори в момента. В средата на похода си към безпрецедентните 7 титли Шпиц е притеснен. Спечелил е и златото на 200 м св. стил, но все още не е спокоен заради натякванията за провала в Мексико четири години по-рано. В очите на някои рейдът му във ФРГ не е съвсем „чист”. Драмата предстои. Призьорите, облечени в анцузите на националните им федерации, един по един заемат позициите на почетната стълбичка. Махат на ентусиазираната публика. Слушат химна на САЩ. После правят тур за овации.

Церемонни като тази в Мюнхен вървят по един и същи сценарий и не се очаква нищо необичайно. Атакувайки две титли същата вечер, Шпиц разполага с време от 25 минути от награждаването до плуването с щафетата. Излизайки от водата, мустакатият американец е сгащен от официално лице. Карат го да покаже и остави екипировката си – официалния анцуг на САЩ и маратонките на „Адидас”. МОК има прости, но стриктни правила по отношение на рекламата, спонсорството и приемането на пари от атлети, участващи на организирания от нея форум.

Състезателите не трябва да осребряват славата си.

В противен случай последствията са отнемане на медала и забрана за участие на Олимпийски игри. Шпиц е потресен. Та нима въпросните маратонки на „Адидас”, както и тези на конкурентната фирма „Пума” не се рекламират съвсем свободно в Олимпийското село? При това с благословията на МОК.

„Не ми мина изобщо през акъла, че фирма произвеждаща продукти за лека атлетика ще бъде асоциирана с плувец. Но в Мюнхен станах най-известният спортист на планетата. Уплаших се, че групата от стари мъже, начело на МОК се опитва да ме принесe в жертва, правейки ясно и категорично послание, че дори звездите трябва да се съобразяват с правилата”, спомня си живата легенда на плуването.

Марк е привикан от мениджъра на американския плувен отбор Кен Тридуей преди изслушването на хората от МОК. Той му припомня, че президентът на комитета Ейвъри Бръндейж е бил безкомпромисен при подобен случай с австрийския скиор Карл Шранц. Само няколко месеца по-рано той е принуден да върне златния си медал, тъй като бил подписал договор с производител на ски екипировка за тестване на нейни продукти. Повечето от скиорите имат подобни договори, но босът решава да даде пример за назидание точно с Шранц. Шпиц представя пред комисията своята версия. Запитан защо не е използвал новата колекция от червени маратонки той отговаря: „Синьото символизира победата, червеното е за подгласника!”.

Веднъж привлякъл вниманието на аудиторията, Марк преминава от защита в нападение. Обръщайки се към австралийския член на комисията, той изстрелва: „Шейн Гулд държеше коала след като спечели един от олимпийските си медали. Това не е ли талисманът на една авиокомпания” Изнервеният Бръндейдж губи търпение. Нищо, че 84-годишният патриарх на олимпийското движение съзнава, че корпорациите и фирмите подлагат на огромно напрежение спортистите, изкушавайки ги със солидни суми срещу реалния риск да изгубят медалите си и правото за участие на състезания. Гледайки директно в очите Шпиц, изстрелва: „Може и да не си го разбрал, но тази компания ще ти плати директно 100 хиляди долара за това, което си направил”. Тонът на Бръндейж подсказва, че МОК помилва Шпиц. Точно в този момент на него обаче му минават други мисли.

„Уау! 100 бона. Това са много пари. Може да си вземете медалите, си помислих”, спомня си звездата. След изслушването някои от членовете на комисията се превръщат в ловци на автографи. По-късно Шпиц е ангажиран от „Адидас”, а също и от „Шик” и „Спийдо”, подписвайки многобройни договори за реклама.

Шпиц е първият плувец, който въпреки аматьорския статут на спорта си, натрупва милиони от реклами. Свободното си време запълва с любимите си хобита – ветроходство, туризъм и колекциониране на произведения на изкуството. Става герой и в биографични книги, в които

пътят към славата му е описан така:

Марк Андрю Шпиц е първото от трите деца в семейството на Арнолд и Ленор, родено в калифорнийския град Модесто на 10 февруари 1950 г. Когато е на 2 години фамилията се мести на Хаваите. Малкият е всеки ден във водата на приказния плаж Уайкики. „Трябваше да видите това хлапе как се бори с океанските вълни. Беше толкова устремен към хоризонта, сякаш искаше да се самоубие”, разрива майка му.

Когато Шпиц е 6-годишен семейството му се завръща в Калифорния (в Сакраменто) и той започва да плува за местен клуб. Бащата постоянно набива в главата на сина си: „Плуването не е всичко, най-важна е победата!”. До 10-годишна възраст има на сметката си 17 национални рекорда и един световен. Четири лета по-късно фамилия Шпиц се мести отново – в Санта Клара, където наставник му става славният Джордж Хейнс. Бащата Арнолд

изминава по 100 км на ден, за да кара сина си до басейна.

През 1966-а, едва 16-годишен, Марк става шампион на САЩ. На 100 м бътерфлай и печели първата от 24-те си национални титли. През 1967 г. записва и първия си световен рекорд на състезание в Калифорния. Интересното е, че го прави на 400 м св. стил. По-късно грабва пет титли от петото издание на Панамериканските игри в Унипег и поставя рекорд по златни отличия, който не е подобрен цели 40 г.

Летвата е вдигната високо. Очакванията са големи. И тогава идва разочарованието. На Олимпийските игри в Мексико 1968 е натоварен с очакванията да спечели шест титли. Носи и бремето на антисемитизма. Чува подмятания дори от съотборниците си. Провалът е неочакван, но неизбежен. Печели само две титли и то с щафетите (4 по 100 м и 4 по 200 м св. стил). На 100 м бътерфлай е втори, а 100 м св. стил трети. За последния старт заявява, че „това е най-трагичното състезание в живота му”.

След Мексико’68 е приет в Университета на Индиана, където тренира под ръководството на легендарния треньор Джеймс Док Каунсилман, чиято методика в превод от руски продължават да ползват и сега специалистите у нас. Крайният резултат от сътрудничеството между Шпиц и Доктора вече го коментирахме, а за да затворим визитката на плувния феномен ще добавим, че олимпийските му медали са общо 11, а световните му рекорди 33. Пробва се и във ветроходството, завърша трети в гонка с яхти от Лос Анджелис до Хаваите.

Отказва се от плуването на върха на славата си, точно след мюнхенския триумф. Едва на 22 години е, но иска да се концентрира върху специалността, която е следвал в Индиана – стоматологията. Твърде търсена личност е обаче, за да може да остане далеч от спорта. Канят го като специален гост на големите състезания. Изнася лекции. Ухажван и от Холивуд, но така и

не пробива в киното по примера на Джони Вайсмюлер.

В крайна сметка става спортен коментатор. „Навярно съм най-известният зъболекар, който не е работил по специалността си. Винаги съм искал да бъда стоматолог. Още от дете. Така го и планирах, но до Мюнхен. След това се появиха други възможности. Започнаха да ме търсят за реклама, лекции”, обяснява нереализираният стоматолог с холивудска усмивка.

Винаги обект на желание от дамите, той се жени през 1973 г. за Сузи Уайнър – студентка по театрално изкуство. Сватбата в Бевърли Хилс е традиционно еврейска. Сузи, която е дъщеря на един от бизнес сътрудниците на бащата на Марк, му ражда двама сина – Матю (на 35 г.) и Джъстин (25 г.), който е член на отбор на университета в Станфорд, известен със силната си плувна програма.

През 1990 г. Шпиц се завръща в басейна

с амбицията за участие на трета  Олимпиада. Въпреки предупрежденията, че ще стане за смях и ще компрометира всичко, което е постигнал. На 42 г. остава на две секунди от норматива за Барселона. Участва и в демонстративни турнири с Мат Бионди, който първи дръзва да повтори подвига му, но остава с 5 титли, сребро и бронз в Сеул’88, и с Том Джагър. Шоунадпреварите са хрумка на телевизионния гигант АВС и естествено са подплатени със солидни хонорари. Шпиц губи и от Бионди, и от Джагър. По време на лабораторните тестове в симулативна среда във високопланинската база Колорадо Спринг обаче той изумява с перфектната си техника и гъвкавост.

„Сега разбрах значението на думите на треньора Каунсилман, че няма какво повече да се работи по техниката на Шпиц. Тя е перфектната дори на неговата възраст. Без излишни движения”, коментира в биографичната книга „Марк Шпиц – изключителният живот на олимпийския шампион” Аудриус Баздукас - директор на изследователския институт към базата в Колорадо Спрингс.

Марк Шпиц пробва да се завърне, защото явно не може без предизвикателства и без вода. Човек-амфибия. Също като Майкъл Фелпс, който явно няма да се отказва и завръща към плуването, докато стане на годините на Шпиц.

Василен Димитров, BGswim.com