Ивет пред Sportal.bg: Ако запомнях лошото, никога повече нямаше да се върна на пистата
Ивет пред Sportal.bg: Ако запомнях лошото, никога повече нямаше да се върна на пистата
19 сеп 2017 | 12:59
4326
0
Ивет Лалова-Колио е водещото лице на българската атлетика повече от десетилетие. Всеки познава успехите , помни тежката контузия, след която се завърна в спорта и, разбира се, чаровната усмивка. Тази година 33-годишната спринтьорка отново се представи на ниво на най-големия форум през 2017-а - Световното първенство в Лондон, където се нареди девета на 200 метра и стигна до полуфиналите на 100 м. Лалова-Колио даде специално интервю за Sportal.bg, в което говори за първите си спомени от атлетиката, за мотивацията, за новото поколение, зала “Фестивална”, бъдещите си планове и по още много интересни теми.
- Ивет, атлетическият сезон вече приключи, успя ли да си починеш?
- Успях да си почина. Знаеш, била си професионален атлет, всеки ден, в който няма тренировка е една огромна почивка и в началото е много странно да свикнеш с това. После пък ти е странно да се върнеш обратно към тренировъчния режим. Но аз се наслаждавам на почивката си, а след тези тренировки, на които подлагам тялото си, е необходимо поне един месец в годината да се почине хубаво.
- В България обаче си доста ангажирана с различни проекти - доколко е почивка и доколко работа?
- Получава се активна почивка - имаш време да обърнеш внимание на много други неща, които не можеш да си позволиш през сезона и по време на подготовката. Хубаво е, защото имаш повече енергия и можеш цял ден да обикаляш по задачи. Когато започнеш натоварванията и тези тренировки, режимът трябва да е железен.
- Месец и нещо след Световното - като успех или разочарование за себе си приемаш това девето място на 200 м?
- Няма начин да не погледна позитивно на нещата, защото си давам сметка колко е трудно да стигнеш дори до девето място в света. Затова го приемам като нещо позитивно, като мотивация, като енергия, която ще използвам през идната година.
- Днес те видяхме в компанията на някои от надеждите ни в атлетиката, повечето от които са родени след 2000-ата година. Какви са за теб тези срещи с подрастващите и какви са за тях?
- Поколението на младите в момента е много различно от това, което бяхме ние. За нас тези срещи с големите и успели атлети, знаеш, бяха рядкост и имаше един безкраен респект, защото ние не виждахме никъде тези хора, освен по телевизията.
Сега е много различно, в ерата на социалните мрежи виждаме, че тези деца вече са се възприели като едни много успешни атлети. Именно с това те трябва да внимават и да са въоръожени с много търпение, защото, дай Боже, животът и кариерата са много дълги, но рано или късно всеки преминава през нещо, което или го спира, или го прави по-силен. Няма изключение за това нещо, трябва да са много търпеливи и да знаят, че тепърва започва работата, тепърва започват тренировките и трябва този талант, който имат, да бъде овладян. Но това е работа на техните треньори - да ги опазят и най-вече да бъдат здраво стъпили на земята.
- Стана ясно, че дългоочакваното откриване на зала “Фестивална” (вече “Асикс Арена”) ще се състои през октомври и ти каза, че би искала да участваш отново на състезание там. Прекарала си дълги години в тази зала, но мисля, че последното ти участие там завърши с контузия… това ли е последният ти спомен от “Фестивална” или пазиш само хубавите?
- Ако аз си запомнях нещата с лошо, никога повече нямаше да се върна на пистата, след като си счупих бедрената кост. Затова винаги запомням нещата с хубаво и за мен зала “Фестивална” е може би един от най-хубавите ми спомени.
Спомням си като малка как си слагах раницата на гърба и тръгвах пеша, тъй като живеех само на пет минути от залата. Спомням си дори маршрута, по който минавах, как си слушах музика. Изобщо имам прекрасни спомени - как отивахме на състезания с родителите ми.
Всъщност в зала “Фестивална” за първи път видях и състезание по
, когато като дете побърквах нашите с желанието си да тренирам атлетика. Там присъствах на републиканското първенство за мъже и жени през 1996 г. Ето, 21 години по-късно, да не кажем повече, аз ще се върна там. Зала “Фестивална” е един огромен паметник и част от моята кариера.
- Залата отговаря на такива критерии, че би могла да се върнеш там, за да участваш единствено на републиканско първенство - би ли го направила?
- Защо не? Виждам, че пистата е нова, материалите са много хубави. Бих участвала с голямо желание.
- Каза, че смяташ да участваш на състезания зимата, макар да знаем, че 60 метра никак не ти е сред любимите дисциплини. Наистина ли планираш да участваш зимата?
- Да, планирам да направя поне някой старт. Ако всичко е наред и съм здрава, разбира се, тъй като знаем, че зима се готви много трудно. Надявам се да имам късмета да съм здрава и да направя поне няколко старта.
- Лятото предстои Европейско първенство в Берлин на един стадион (Олимпийския), който е с историческа стойност за атлетиката и на която писта може би това ще бъде последният голям атлетически форум, тъй като планират пистата да бъде премахната след този шампионат. Какво е мнението ти за решението да се премахне пистата и с какви амбиции ще тръгнеш за този форум, ако си здрава и всичко с теб е наред?
- Винаги е мъчно, когато атлетиката бъде изгонена от дома си. Но вярвам, че махайки тази писта, германците са се потрудили да направят други две или три, вярвам и съм сигурна, че е така. По техните успехи през последните години си личи, че не им липсват условия за подготовка.
За самото европейско първенство, на този етап моите амбиции са да стигна дотам, да имам мотивацията да започна целия този процес. Това е най-трудното в атлетиката, но е най-хубавото - всяка година имаш възможност да започнеш от нулата и да изградиш нещо по-добро, да бъдеш още по-перфектен, да направиш и тези малки неща, които не са ти се получили предишния път, да изстискаш това, което не си изстискал от себе си през миналата година. Имаш нов шанс и това е най-хубавото в спорта.
- Много пъти в последните години ни каза, че ще останеш на пистата, докато това ти носи радост. Съдейки по усмивката на лицето ти, когато говориш за атлетика, очевидно още ти носи радост и имаш мотивация…
- Надявам се и аз да не изчезне, защото това е моята мотивация и моята любов да се състезавам и да тренирам. Когато успявам да намеря себе си в моментите, когато много атлети се пречупват - да ставаш всеки ден с болки, да спазваш режим, да знаеш, че трябва да отидеш да се подложиш на още по-големи страдания - това е най-трудният психологически момент, но мен именно това ме кара да се чувствам жива и да вървя напред, дава ми една огромна енергия.
Снимки: ИВАН ЙОЧЕВ/Sportal.bg, Getty Images/Guliver и архив Sportal.bg
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)