)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Докато Мадрид и Барса продължават да налагат рискованата си тирания на останалите испански клубове; докато се радват на сътворен само за два отбора шампионат, където те ядат тортата, а останалите се борят жадно за трохичките от богатата им маса; докато апаратите за медийна пропаганда изключват от дневния си ред новина за останалите, за да си запазят място за поредната ода за суперсилите; докато обкръженията им обезценяват съперниците до момента, в който Байерн и Челси не им пишат Слаб (2); докато вдигат пушилка с оправдания за неблагоприятен календар, безкрайни международни мачове, лоши терени или съдия, когото не одобряват; докато всичко това се случва, общественото мнение навикна да измерва успеха на клубовете според пълнотата на витрините им, според величината на медийна популярност на титулярите и чековите им книжки, за запълването на които винаги я има телевизионната манна небесна.
Онези от медийните окопи допринасят за принизяването и системното отхвърляне на други исторически цветове и идеали, чиито ценности, заслуги и 
същност получават отношение като към втора ръка при непоносимото натрапване на дуела Мадрид – Барса. Днес ефимерната слава се усмихва на поддържащите актьори, а Испания обръща главата си, за да си припомни, че съществуват и други големи отбори, други футболни стилове, други герои в противовес на битката на всички битки – поредния Класико с краищата на цикли и истории, от които направо да си изгубиш съня.
Днес, когато головете биват заменяни за сребро и има място за двама синове на един по-малък от тях Бог, журналистиката е на страната на онзи, който е от най-богатите, най-бляскавите, най-разглезените и най-страховитите. Днес Атлетик и Атлетико са новина. Утре ще бъдат забравени и пратени на заден план, както правят и с часовете на мачовете им. Часове, както гласяха обвиненията от публиката на Севиля, които биват определяни според часовете на Моуриньо при фризьора или на Гуардиола при педикюриста. Днес – респект и слава; утре – медиен апартейд и поставяне обратно в сянката на двата самолетоносача. Не че е тъжна истината, просто няма лек.
Ако футболът е тежка дрога и ефектът на тиранията се уголемява от медийните лакействащи центрове, Атлетико и Атлетик са благословена свръхдоза метадон, донесла нирвана на две публики колкото побратимени от историята, толкова раздалечени от управленските си режими.
Атлетико – един гигант, заемал някога ролята на Барса, ограбен и завзет вече 25 години от безхаберни собственици, си спечели със собствени заслуги парченце слава. Неговите привърженици не могат да избират своя президент, гледат безпомощно как управата на клуба продава добрите, за да плаща на лошите, и им е дошло до гуша да виждат как техният клуб мутира в една истерична организация, където целият бизнес е покупко-продажбата на играчи.
Атлетико – кралят на съспенса и на испанската фурия, чиято публика се тресе от страст, когато отборът й стане напук на всичко първенец, ще бъде в Букурещ. Тя е напълно наясно, че миналото е било далеч по-добро, но все пак се чувства горда от това, че (както се пее в химна) тимът й не е 
най-добрият, ала се бори все едно е точно такъв.
Саморазрушителен, непостоянен, способен на лесното, трудното и невъзможното, Атлетико ще се върне на мястото, което според историята и публиката му принадлежи – европейския елит. На естественото си място. Ще се върне там, ако се научи да се наслаждава на футбола си, ако добие предразположение към растеж, ако погребе пословичния си фатализъм, ако задържи амбицията си и ако собствениците не разградят отбора в името на добрия бизнес.
В Румъния ще бъде и Атлетик след изключителната си одисея. С полет на духа и воински устрем “made in Биелса” – един треньор, който нито се оплаква от календара, нито се крие зад умората. Да, Мадрид и Барса винаги ще са там горе, но Атлетик винаги е бил друга бира – той бе първият гранд на Испания още преди Ди Стефано. А този Атлетик е достоен наследник на предците си. Наелектризира те, прилага задушаваща преса и има възхитителни отношения с топката.
Биелса – обект на присмех и злоба още от приземяването си в Билбао, бе 
философският стълб на един колкото интензивен, толкова и изтънчен отбор. Революцията му се проведе на терена. Есенцията й винаги бе налице и при слънце, и при буря. Хвърлете поглед назад: Атлетик го смятаха за архаичен, критикуваха го за невключването на чужденци, предричаха му изпадане заради неговото неотстъпление пред дивия капитализъм на грандовете и дори поставиха под въпрос модела, слагайки му етикета “донкихотовски” и очаквайки да потопи клуба.
Този Атлетик на Биелса с хлапета от родната земя (тук е мястото за оплаквания от други школи), без чужденци (тук пък е мястото всички освиркващи да се обърнат настрана), без бюджет на гигант (тук е мястото журналистиката да застане зад каузата за ново разпределение на приходите от телевизиите) и без да предава гена си, изкара от първия план най-богатите. “Лъвовете” – с по-малко пари, но повече желание, с повече свои юноши и по-малка кесия – са пример за подражание. Почести за онзи, който почест заслужава.
Испанският футбол, преситен от двуполюсния модел, се нуждае от 
алтернативи, от други герои, от нов ред. Нов ред, който да позволява за слава да мечтаят нови кандидати, чиито победи може и да не предизвикват нито толкова шум, нито толкова сладост, нито, разбира се, чак толкова широка публика, но които също да се приемат и представят като тези на богоизбраните.
Рубен Уриа, Eurosport
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)