За тъмницата, наречена "комплекс"

Днес научих доста интересни факти за 19-тия в света, мой съгражданин и приятел. Научих, мой съгражданино и приятелю, че не си в позиция да избираш с кого да бъдеш в контакт, че не си цар и господар на себе си, за да си позволяваш подобно поведение. Научих още, че ти си изключително виновен, че прославяш българския флаг, опс, извини ме, БГ флага. Виновен си още, че баща ти е търсил начин да спомогне развитието ти.

Интересен факт е и, че ти като световноизвестна звезда нямаш право да имаш имение, камо ли да избираш къде да тренираш. В този контекст ти, приятелю, си лош пример и твоите последователи ще бъдат надути като теб. Разбрах, че България не се гордее с теб, че по никакъв начин ти не помагаш на българския тенис. Ооо, да, и пари, пари, пари, и глупостите, че си националист. Къде децата да се докоснат до теб? А и виждам, че когато си дойдеш в Хасково, не само нито едно дете не може да се докосне до теб, ами и липсват стотици снимки за автографи, усмивки и истински празник за града. И накрая, толкова много някои хора се радват на успехите ти, че ти все пак не си човекът, за когото се представяш.

Сега си представете онези тъмници от приказките, под земята, изолирани. Вътре не виждаш нищо, няма светлина, не можеш да огледаш нито себе си, нито света.
И, за да Ви подскажа за главния герой на този текст, ще избягам скоростно от евфемизма. Без колебание относно какви епитети да поставя на върха на тази низходяща градация, четейки “ударното” му писмо, жестоко скарано с грамотността, граматиката и правописа, мога да предложа единица мярка за срам – един Радослав.

По ирония или не, името на героя, значещо радващ се на славата, става затворник на собствените си комплекси. Колко ли е мъчително да живееш с чувство за малоценност, породено от липса на власт, и същевременно да вменяваш недостатъци на достигналите върха, опитвайки се да прокараш лъч светлината в душевните си терзания.

И вероятно трябва да очакваме този самодеец да тренира и възпитава деца в среда на омраза, незачитане на успелите и заклеймяване. Ужасното мъчение остава за нас да намерим стойността в биографията на Радослав, опитвайки се да постигнем точка от сервиз-надежда за всички негови възпитаници.

А Григор Димитров винаги ще е Григор Димитров, независимо какви насекоми леко жужат през краткия си път. Григор Димитров винаги ще е емблема на българския спорт, колкото и да не им се иска на някои.

Съгражданино, приятелю, на твоя вагон ще се помъчат да се качат още доста подобни, па макар и правостоящи. Аз ти благодаря не само за близо 300-те победи на сингъл и повече от 80-те седмици сред най-добрите 10 тенисисти в света, благодаря ти за трепета, който винаги виждам в сърцата на децата и техните родители при всичките ти срещи с тях.

Ти не си гордост само за Мария и Димитър, не си гордост само за родния Хасково, ти си гордост за всички благонамерени българи, чиито очи пълниш със сълзи от щастие.

Източник: stanislavastankova.com