)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Много разбиращият футбола Доменек Торент – тогава помощник-мениджър на Джосеп Гуардиола, каза нещо пророческо в един студен следобед на 2017 г. в Манчестър: „Внимавайте с Монако, че имат един Силва, който е също толкова добър, колкото е и нашият!”. Само един месец по-късно Монако на Бернардо Силва отстрани Манчестър Сити на Давид Силва в елиминационните етапи на Шампионската лига, а две години след това португалецът се превърна в най-добрия и постоянен играч на устремения към домашен требъл в Англия Сити.
- Нещата, които правите с левия си глезен в играта, изглеждат като въртене на 360 градуса. Вие ли сте най-гъвкавият сред своите колеги?
- Не съм мислил за това въобще, но истината е, че никога не съм имал контузии в този глезен и може и на това да се дължи.
- Отпаднахте от Тотнъм на четвъртфиналите на ШЛ, като пропуснахте загубата в първия мач в Лондон поради травма. Заради това ли отборът Ви имаше там толкова трудности в началния етап на градежа на играта си?
- Не. Просто това бе първи мач от двоен елиминационен сблъсък и според мен никой от двата отбора не искаше да поема твърде много рискове. Първият получен гол в първи мач може да промени много неща в целия сблъсък.
- Вие се превърнахте в един от най-големите играчи в света. Мислел ли сте си някога, че това ще се случи?
- Когато ме повишиха в първия отбор на Бенфика на 19 години, не ми бе лесно. От много малък си мечтаех да дебютирам за отбора на сърцето си. Когато стигнах до там обаче, открих, че треньорът не ме иска.
- Страхувал ли сте се някой път за своята кариера и че няма да стигнете до професионалния футбол?
- Човек винаги се съмнява. Когато си на 14-15 години, а не играеш в този важен етап от развитието си… Много пъти оставах извън игра заради това, че съм по-мъничък от другите. Не играех въобще! Това винаги води съмненията. Искаш го, но не знаеш дали ще го постигнеш. Когато се изкачих в Б-отбора на Бенфика, вече започнах да вярвам, че ще стана професионален футболист. Никога обаче не съм си и представял, че ще стигна до ниво Премиър Лийг, още по-малко пък до ниво Манчестър Сити. Напускането на Монако бе най-доброто решение, което съм вземал. То ми помогна да израсна като човек и като футболист.
- Истина ли е, че Жорже Жезуш – старши треньорът на Бенфика през 2015 г., Ви е поставил ляв бек на тренировка? Как оправда това си решение?
- Не, не беше на тренировка, а в цяла една предсезонна подготовка и в контролите в нея. Аз идвах от Б-отбора с намерението да се наложа при мъжете, но треньорът не разчиташе на мен. Пусна ме ляв бек в лятната подготовка и в един-единствен шампионатен мач, а накрая на сезона ми каза, че иска да се върна още една година във филиала. Аз усещах, че това няма да е добре за мен, дадох си сметка, че трябва да напусна и така се озовах в Монако. В първия ми сезон там останахме 3-ти в Лига 1 и играхме четвъртфинали в ШЛ, като научих много от футболисти като Тиаго, Караско, Жоао Моутиньо, Фабиньо, Рикарду Карвалю… Между това и другото – да остана в Бенфика Б, като че ли съм взел по-доброто решение, нали така?
- Там открихте Килиан Мбапе…
- При първото му повишение да тренира с нас бях с Моутиньо и двамата останахме сащисани: „Кой е този хлапак?!”. Беше само на 16 години, а вече беше изумителен. Знаех, че имаме нещо специално. И след един сезон, когато дебютира и станахме шампиони, първият му наистина важен мач беше на „Етихад” срещу Сити в ШЛ през февруари. Вкара един гол и оттам насетне взриви бомбата.
- Обичайно е одарените по природа играчи да пестят енергията си за своите срещи с топката. Този сезон в ПЛ обаче Вие сте откраднал цели 136 топки, точно колкото и опорният ви халф Фернандиньо. Това да не би да е плод на спомена за онова отчаяние от времената, когато сте се плашил дали ще станете професионален футболист?
- Винаги съм бил много енергичен. Обичам да играя така, защото изживявам футбола на максимума. Според мен при затворен съперник и 0:0 защитниците се чувстват уютно, ако не се движиш постоянно без топка и не се опитваш да я спечелиш обратно моментално след загубата .
- Португалия по традиция изважда много атлетични играчи: Еузебио, Луиш Фигу, Кристиано Роналдо, че дори и Ренату Саншес – Вашият колега в академията на Бенфика, който за разлика от Вас беше галеник на треньорите и бе извикан в състава за триумфалното Евро 2016. До каква степен е важна физиката, за да играеш футбол?
- Аз бях в отбора до-17, когато започна ерата Пептим с Барселона на Джосеп Гуардиола. Гледката на триумфиращи играчи като Лионел Меси, Иниеста и Чави – трима от най-добрите в света в най-силния отбор на планетата и с подобни на моите размери – ми даде сила да продължа, защото тогава аз не играех само задето съм по-мъничък от наборите ми… Разбира се, че за да играеш футбол, трябва да си добре физически, но има различни характеристики за различните постове. В центъра на защитата например ти трябва повече ръст, а на фланговете – бързина. Най-важното във футбола обаче е главата, вземаните от играча решения, разбирането на мига дали да дадеш топката вляво или вдясно, с повече или с по-малко сила, с повече или с по-малко въртене. Това е голямата разлика между топ играчите и останалите.
- Мислите ли преди вземането на свое решение на терена, или действате по инстинкт?
- Мисли се, но след един определен момент, когато си оттренирал и отигравал няколко дни, нещата се превръщат лекинко в автоматизъм. Разбира се обаче, че мислиш на терена.
- Иниеста и Чави взимаха позиционно предимство чрез паса и движението за измъкване от опека. Все едно изкачваха стълбите. Имаше обаче един момент, в който се спираха, защото виждаха, че макар с всеки спечелен метър да се повишава опасността за съперника, същевременно се добавя и риск да се изгуби топката и да последва опасна контраатака. Вас понякога Ви виждаме по-напред да предприемате рискови маневри като измъкване от опека между линиите, където уж няма много пространство, а Вие все пак го намирате. Как успявате?
- От една страна са си лично мои решения, но да не забравяме, че играя в един отбор, който ми позволява това. Сити почти през цялото време на мача владее топката и почти винаги има пет или шест футболисти зад мен, подредени в готовност да се намесят, ако изгубим топката. Тази структура ни дава сигурността хората напред много бързо да организираме капани за бързото връщане на топката обратно в наше притежание. Когато гърбът ти е защитен, получаваш повече свобода да твориш напред по-спокойно, да създаваш повече пространства и повече възможности.
- Как успявате да получавате топката толкова често в толкова високи и гъсто населени зони?
- Заради нашите защитници. Мнозина си мислят, че нападат нападателите и защитават защитниците, ала това е една лъжа. Защото ако защитниците не умеят така добре да намират колегите пред себе си, те пък няма да намират пространството да атакуват. А ако нападателите не започват отбраната с добро пресиране високо по терена, защитниците ще имат много повече работа. Много пъти наличието на големи пространства напред, в които да атакуваме, се дължи на това, че нашите защитници и халфове умело привличат съперниците в своята зона, за да сме по-свободни ние в нашата.
- Виждаме Ви да разбалансирате съперниците с пас и движение, ала и с много дрибли. Кое е най-доброто Ви оръжие?
- По малко и от двете. Пасът е най-важното във футбола, защото движи топката и противниците, за да откриеш пролука. Финтът обаче ти помага да запазиш спокойствие заради усещането, че когато топката е в краката ти, защитниците няма да ти я отнемат. Аз много обичам да се докосвам до топката. Дрибълът е важна част от моята игра.
- Когато играете на крилото, имате два варианта: надясно към аутлинията или диагонално навътре. Как според Вас нанасяте повече вреди на съперника?
- Обичам да влизам навътре, защото така ми остава по-голям ъгъл за левия крак. Там се чувствам най-удобно, но трябва и да се разнообразява, защото иначе бранителите надушват по-лесно действията ти и те пресичат.
- Гуардиола Ви поставя като крило и като халф. Последното сякаш е срещу Вашата природа, а при все това изглеждате в свои води. Кое е първото задължение на полузащитника и кое – на крилото?
- Първото задължение на всеки един пост е да се движиш. Ако се движиш и даваш всичко на терена, след това твоето качество, сила и техника ще ти позволят да направиш разликата с топката. Ваденето от равновесие на съперника обаче може да е следствие само на много движение преди това. На крилото трябва да дриблираш и да рискуваш, за да избягаш на бека и да вкараш гол. В центъра трябва да разбираш моментите: кога да атакуваш, кога да запазиш позиция, кога да движиш бързо топката и кога да я държиш у себе си, за да приканиш съперниците да тръгнат към теб и така да освободят пространства за нападателите за голови положения.
Диего Торес, „Ел Паис”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)