Първата ни ракета: Надявам се един ден хората да видят другото лице на Григор

Григор Димитров започва днес своя поход към титлата на турнира "Куинс". Той стартира срещу талантливия канадец Феликс Оже-Алиасим. В навечерието на двубоя най-добрият български тенисист сподели специално за читателите на "България Днес" какво се случва около него и какви са отношенията с легендарния Андре Агаси.

- Григор, кoe e най-интересното или полезно нещо, което ви е споделял Андре Агаси?

- Всеки един негов съвет е много ценен и важен за мен. Особено през последните месеци. Тогава за пръв път бях контузен. Трябваше да се сблъскам с липсата на тренировки. Прекарах доста време насаме със себе си. Вършех неща, които по принцип не правя. Той беше като мой приятел. Това беше най-нужно в тези моменти.

- Какво ви каза след мача с Вавринка в Париж?

- Каза - продължаваме напред. Понякога не трябва да се задържаш върху един мач. Последните три пъти загубих от Вавринка, така че очевидно има нещо, което не правя както трябва. Същевременно трябва да се похваля, защото през последните няколко седмици играх доста по-добър тенис и се чувствах по-добре. Физически започвам да намирам формата. Позитивно е. В момента това ми трябва най-много.

- Ще поканите ли Андре в България?

- Да, разбира се. Според програмата ни, тъй като и двамата имаме доста неща пред себе си. Имаме цели, фокусираме се върху това, което е особено важно за нас в момента.

- Ще бъде ли Агаси с вас на турнира "Уимбълдън"?

- Със сигурност, да.

- Наскоро в интервю признахте, че имате своите демони. Как се борите с тях?

- Боря се всеки ден. Всеки човек, независимо дали е спортист или не, има неща, с които се бори. Да си спортист е може би едно от най-трудните неща, защото всичко се разиграва пред публика, а не зад кулисите. Винаги трябва да намериш правилния подход и правилните хора около теб. За момента съм много щастлив, защото намирам истинските хора около мен. Това ми дава още по-голяма сигурност, не само в мен, но и в решенията, които вземам.

- Какво най-много ви разтоварва и зарежда, когато се връщате в България?

- Просто да бъда със семейството си. С всяка изминала година си давам сметка какво жертвам заради постоянните пътувания и дистанцията, която изграждат те с близките. Наслаждавам се да прекарвам време с тях.

- Какво най-много ви липсва, когато пътувате?

- Вече толкова съм свикнал с това да пътувам, че няма нищо конкретно, което да ми липсва. От малък съм свикнал да съм сам, така че винаги гледам напред.

- Ако можете да се върнете назад във времето, къде бихте се върнали и какво бихте променили?

- Наскоро мислих по този въпрос. Не бих променил много неща. Не съжалявам за нищо, което ми се е случило, защото всичко ме е докарало до това, което представлявам днес. Има доста работи, които можеше да направя по-добре. Мачове, които можех да спечеля, или решения, които можех да взема, но все пак всичко това ме е изградило.

- Какви са плановете ви за тенис школа в България?

- За момента нямам конкретна информация, която да мога да споделя. Определено ми се иска един ден да стане реалност. Винаги и аз, и семейството ми сме искали да покажем, че чрез спорт, не само тенис, можеш да се справиш с всичко пред себе си. Знам, че не се прибирам достатъчно често в България. Наясно съм, че мога да изглеждам леко потаен, но гледам да върша нещата така, както смятам за добре. Надявам се един ден хората да могат да видят другото лице на Григор.

- Как трябва да се насърчават бъдещите таланти?

- Много е относително. Различно е за всеки. Това, което е било от полза за мен, може и да не проработи за някой друг. Най-важното е да се започне. Това и ролята на семейството.

- Имате ли съвет към следващите поколения, например към бъдещите ни надежди като Адриян Андреев?

- Да продължават напред. Щом са започнали и вярват в себе си, тогава нещата постепенно започват да се случват. С всеки изминал ден разбираш повече неща за себе си и за живота. Спортът помага във всяко едно отношение, във всяка една сфера. Толкова съм благодарен на самия тенис за нещата, които ми е дал, и за хората, които съм срещнал чрез него. С всяка една година го усещам все повече и повече.