Юнайтед трябва да зареже големите имена и да остави Оле с младоците

Юнайтед трябва да зареже големите имена и да остави Оле с младоците

Алекс Фъргюсън се почувства до такава степен под обсада през лятото на 1995 г., че сам се сравни с героя на Гари Купър в „Точно по пладне”. След един сезон без никакви трофеи за Манчестър Юнайтед той продаде три звезди – Марк Хюз, Пол Инс и Андрей Канчелскис, и не доведе нито едно ново лице.

Той искаше да ремонтира състава си, ала не и да го сторва около опитни играчи, чиято мисъл бе някъде другаде, та затова предпочете да внедри младо ядро от Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Ники Бът и Гари Невил редом до вече разцъфтяващия 21-годишен Раян Гигс.

Фърги защити продажбата на известните имена с думите: „Привържениците може и да не разбират това, но не всеки е привърженик на Юнайтед. Парите са важни за футболистите.”

Местните обаче бяха толкова вбесени, че в една анкета на вестник „Манчестър Ийвнинг Нюз” цели 53% от гласувалите отсъдиха, че Фъргюсън трябва да си тръгне. Неговата популярност определено не отбеляза ръст, когато „червените дяволи” изгубиха първия си мач от новия сезон в Премиър Лийг с 3:1 на гости на Астън Вила. Именно това накара тогава Алан Хансън пословично да заяви по телевизията, че „нищичко не можеш да спечелиш с хлапаци”. В края на сезона те спечелиха дубъл…

Дори Оле Гунар Солскяер да имаше и частица от държаната от Фърги власт на „Олд Трафърд”, той няма нито мениджърския гений, нито нужните играчи, за да осъществи трансформация от подобен мащаб. Неговото виждане за съживяване на Юнайтед на основата на ядро от млади и жадни за успехи футболисти обаче несъмнено е правилното.

Все пак, както Фъргюсън показа, за да успееш да постигнеш това, първо се налага да разкараш нежелаещите да са в клуба опитни асове. Това значи, че планът на Солскяер да изгради нов, по-жив отбор около Пол Погба е изначално сбъркан. Особено сега, след като агентът на халфа – Мино Райола, връчи на своя клиент наръчник с инструкции на име „Десет лесни стъпки как да осъществиш своята испанска мечта”.

Повикът на Погба отдалече относно нуждата му от ново предизвикателство беше посрещнат от вбесени викове от сорта на „какво по-голямо предизвикателство от това Юнайтед отново да бъде превърнат в сила?!”. Но, както Фърги посочи през 1995 г., не по този начин мислят и действат съвременните елитни футболисти.

Мнозина от тях се виждат не като наливащи основи работяги, а по-скоро като интериорни дизайнери, постилащи златни килими след скъп ремонт. Погба несъмнено би казал, че в трите му години в клуба стрелящата напосоки трансферна политика на Ед Уудуърд е изградила около него единствено бъркотия от посредственост и че иска отново да печели големи трофеи. А сега, както и самият Солскяер призна, Юнайтед е много далеч от това положение.

„Червените дяволи” няма да се завърнат на върха, уповавайки се на утвърдени футболисти противно на тяхното желание. Затова, ако дойде оферта с точната цена за Погба, а и за Ромелу Лукаку, норвежкият мениджър трябва да каже „да” и да реинвестира парите в играчи от страната и континента, които искат да оставят своя отпечатък, както и да даде възможност за пробив и изява на предостатъчното на брой млади таланти в състава и академията.

Точно така постъпи Томи Дохърти в началото на 1970-те години. Той премахна от съблекалнята големите звезди с голямо его и легендите, живеещи на гърба на славното си минало, даде път на непознати имена като Стийв Копъл и Гордън Хил и изгради нова, атакуваща сила, която позволи на клуба да се оттласне най-сетне от ерата „Мат Бъзби”.

Сега Юнайтед още не може да се оттласне от ерата „Фърги” главно защото безхаберният Уудуърд изсипа големи пари за големи имена в опит да повиши комерческата привлекателност на клуба, вместо да развие балансиран и структуриран отбор.

Ако сега ръководството на „червените дяволи” вземе да предложи на Погба 500 000 паунда седмична заплата като утешителна награда, задето не му позволи мечтаното преместване към Реал Мадрид, ще падне във все същия стар капан. Реконструкцията на Солскяер никога няма да е успешна, когато главната фигура в нея ще е винаги насочила едното си око към изхода.

Вместо това Юнайтед трябва да вземе предлаганите пари и да поеме риск с жадни за слава младежи, опирайки се на увереността от знанието от историята: с хлапаци МОЖЕШ да спечелиш.

Браян Рийд, „Дейли Мирър”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти