Косиелни и проклятието на капитаните на Арсенал

Косиелни и проклятието на капитаните на Арсенал

Предсезонните проблеми в Арсенал продължават да нарастват с новините, че капитанът Лоран Косиелни – главният, не просто някой си от оная луда история с група от петима капитани или нещо от сорта – е отказал да пътува за лятното турне в САЩ.

На повърхността това е изненадващо. Косиелни е модел за професионалист, рядък източник на спокойствие в иначе хаотичната защита на „артилеристите”. В отбора е от девет години. Феновете го обичат. От всички проблеми в отбрана, които клубът си мислеше, че ще трябва да решава това лято, този изглежда като да дойде като гръм от ясно небе.

Един по-задълбочен поглед обаче ще ни покаже, че положението всъщност е напълно обяснимо. Просто защото Арсенал не е имал стабилен капитан от Патрик Виейра насам, а оттогава са минали почти 15 години.

Никой не би могъл някога да определи точно колко важна фигура е капитанът, ала в случая на лондончани неговата власт започна да намалява, откакто лентата бе предадена от Виейра – естествения наследник на Тони Адамс – на Тиери Анри. Да, Анри бе и си остава един от най-добрите футболисти в историята на клуба, но вероятно не бе точният човек за длъжността.

В състава тогава присъстваха по-естествени лидери като Жилберто Силва и Йенс Лееман, така че даването на лентата на Анри се усещаше леко като примамката за отбиване на интереса от континенталните грандове, като прикрито признание, че без него Арсенал е свършил курса.

За да сме честни, нападателят бе изумителен в първия си сезон в тази нова роля. Стана голмайстор и счупи рекорда на клуба за брой голове за всички времена. Във втория си обаче бе разсипан и после се озова в Барселона, при все че бе обещал никога да не го прави. Което ни довежда до…

УИЛИАМ ГАЛАС

Галас беше добър защитник, нека изясним това. Както обаче показа неговият голям протест чрез намусено сядане на терена на Бирмингам Сити, той вероятно не бе най-точният човек, който да води един неопитен отбор през сложен преходен период.

Жилберто Силва също беше в клуба в този момент и дори в предходния сезон всъщност бе носил доста лентата при контузията на Анри. Арсен Венгер обаче по някаква причина се спря на Галас. Жилберто си тръгна на следващия сезон и френският бранител нахока младите си съотборници в пресата. Правилно бе лишен от капитанството, глобен и заместен от…

СЕСК ФАБРЕГАС

Този избор някак си бе смислен. Съставът на Арсенал имаше само трима членове на над 30 години – Галас, Мануел Алмуниа и Микаел Силвестр (ха-ха-ха). Беше пълно с много млади и вълнуващи играчи, тъй че нямаше кой да е по-добър лидер за тях от най-обещаващия. Сеск Фабрегас беше изумителен и точка. Да.

После обаче скъса връзки през декември и бе отписан до края на сезона. В следващия стана голмайстор на отбора, ала Барселона обяви гласно намеренията си да го върне и, въпреки че халфът подписа нов договор на старта на 2010/11, на следващото лято си тръгна. Кой е на ред?

РОБИН ВАН ПЕРСИ

Той вкара толкова много голове, че Арсенал реши… да го продаде на Манчестър Юнайтед, та да спечели съперникът шампионската титла. Много разумно. Наистина.

ТОМАС ВЕРМАЛЕН

Томас Вермален беше отличен почти докато не му връчиха лентата. Спадът във формата му съвпадна точно с новата му роля и отговорност. Белгиецът изгуби титулярното си място, след като Венгер се спря на тандема Косиелни – Пер Мертезакер, после получи поредица от контузии и накрая, по някаква още неясна причина, Барса реши да го купи като Фабрегас.

МИКЕЛ АРТЕТА

До голяма степен човекът на шефовете. Лесният избор. Принцесата с колбас и кашкавал, без кетчуп. Не е лошо, но бихме ли казали, че е бил добър? Наистина? Това бе капитан, който олицетвори упадъка на Арсенал, ако сме напълно честни. И испанецът страдаше от контузии. И той бе преминал зенита си. „Артилеристите” вероятно трябваше да са спечелили титлата в последния му сезон, но сещате се… Лестър…

 „ВЕНГЕР ВЪН!”

Напускането на Артета ни води към годините на „Венгер вън!”. Пер Мертезакер пое капитанската лента, но пак контузии окастриха бройката му мачове. Вижте например как единственият му като титуляр в 2016/17 беше във финала за Купата на Англия, когато игра невероятно и помогна на отбора да победи. Дори само това вероятно прави германеца най-добрия капитан на Арсенал от Виейра насам. В следващия сезон, неговия последен преди да се оттегли, Мертезакер пак направи само броящи се на едната ръка мачове като титуляр и завесата падна. Мерси, Арсен!

ЛОРАН КОСИЕЛНИ

И това ни води до настоящето с Косиелни. Според някои важността на капитана е надценявана и в един свят, в който футболът се разбива на статистика и данни, нещо старомодно като това някой очукан стар ветеран да крещи „ТРЯБВА ДА ГО ИСКАТЕ!” може и да не е онзи пенкилер, който навремето се смяташе, че ще свърши работата.

Човек би предположил, че Емери е съгласен с това. Точно затова и той залага на леко странния подход да има петима футболисти, разменящи си лентата. Подход, който не е съвсем безпрецедентен, ако сте фенове на Уест Бром и помните Браян Робсън да прави подобни неща, като кара играчите си да гласуват преди всеки мач кой да е капитанът.

Ако обаче си мислите, че проклятието е приключило, сте много далеч от истината. Останалите четирима капитани на Арсенал миналия сезон, освен Косиелни, бяха Петер Чех, Аарън Рамзи, Месут Йозил и Гранит Джака. Единият изгуби титулярното си място (и после се оттегли), вторият напусна като свободен агент, третият е чакан да се разкара с нетърпение от всички, а четвъртият душа дава при всяка възможност да бие по вратата от 30 метра и нагоре.

Не се съмнявайте: феновете на Арсенал ще палят свещи следващият получил лентата да е Шкодран Мустафи. Това е най-сигурната гаранция, че той няма да е в клуба още дълго време.

Хари Харис, „FourFourTwo”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти