Защо операция „Гризман + Неймар” може да срине Барса

Съчетаването на Лионел Меси с новото попълнение Антоан Гризман и завърнал се Неймар вълнува мнозина на и извън „Камп Ноу”. При положение че финансите на Барселона са в повече от тревожно състояние още преди плащането на 120 млн. евро за Гризман миналата седмица, идеята за допълнително натискане за Неймар би трябвало да лишава от сън всеки загрижен за дългосрочното финансово здраве на клуба човек.

Покупката на французина от Атлетико Мадрид доведе общия летен харч за трансфери на „блаугранас” до почти 240 млн. евро, като броим и 75-те милиона за Френки де Йонг от Аякс. Макар че бяха продадени играчи за около 100 млн. евро, особеното финансово състояние на клуба пак накара борда миналата седмица да лази срамно по корем в търсене на пари.

Директорите опитаха в последния момент да предоговорят плащанията за Гризман, предизвиквайки гневна реакция от Атлетико. Нужните 120 млн. евро за задействане на клаузата за разтрогване на договора на нападателя в крайна сметка бяха осигурени чрез неконвенционална смесица от източници. Призна го сам президентът Джосеп Мария Бартомеу при представянето на французина пред зяпналите го с отворени уста репортери и фенове: „Взехме негарантиран шестмесечен заем за 35 млн. евро, а останалите 85 млн. идват от авансово получени суми от продажбите на играчи.”

Потърсихме човек с повече разбиране на финансовите детайли на подобни големи трансфери и открихме Естеве Калсада – изпълнителен директор на Прайм Тайм Спорт и шеф на отдел „Маркетинг и търговия” на Барса между 2002 и 2007 година. „Обичайно нямате 120 млн. евро в банката – каза Калсада. – Не мисля и че от Барса са звънели на дължащите им пари от трансфери клубове. Не можете например да се обърнете към Евертън и да изискате всички уговорени траншове за Андре Гомеш накуп на момента. Така не стават работите. Вместо това искате от финансово дружество авансово изплащане на сумите, обещани ви от третата страна.”

След като такива предварителни стъпки са се изисквали за покупката на Гризман, плащането на исканите от Пари Сен Жермен 300 млн. евро за Неймар изглежда просто невъзможно. Това обяснява защо от Барса предлагат според различни информации и Филипе Коутиньо, и Усман Дембеле плюс доплащане, което от Париж отказват. Според Калсада и двамата гореспоменати дошли срещу рекордни суми играчи трябва да бъдат продадени, за да има реалистичен шанс Неймар да дойде още сега.

„Барса се представя много добре в приходната част и в продажбата на футболисти, но покупка едновременно на Гризман и Неймар е възможна само при продажба за големи суми и на Коутиньо, и на Дембеле – казва Калсада. – Друг вариант е да се дадат на ПСЖ титуляри като Иван Ракитич или Самюел Юмтити, на които обаче после трябва да се купуват заместници, а това не е никак лесно. Няма решение с вълшебна пръчка като нов спонсор. Това просто няма как да се случи.”

Приходите на Барса растат значително в последните години. През октомври м.г. бе обявен ръст от 29% до рекордните 914 млн. евро за финансовата година 2017/18, а предвижданията за 2018/19 са за скок до 960 млн. евро. Проблемът е, че разходите успоредно нарастват със същата скорост. Сметките показват очевидна нужда от постоянно текучество на пристигащи и заминаващи играчи с цел балансиране на счетоводните книжа, тъй като плащаните суми се амортизират в течение на договора на новите попълнения.

С интерес и опит в тази област наблюдава събитията Виктор Фонт – основател и изпълнителен директор на базираната в Дубай инвеститорска фирма Делта Партнърс. Фонт е сосио (член) на Барса и планира да се кандидатира за президент на клуба на следващите избори. „Когато се вгледате във финансовите следствия от един голям трансфер, винаги има две неща: общото вложение и начина на плащане – казва той. – Всеки един клуб в света би имал проблем да извади кеш 120 млн. евро, при все че от чиста „печалба и загуба” перспектива тази сума може да се амортизира в течение на годините на действие на договора на купения играч. Другият много значим фактор е как това плащане влияе на годишните ти оперативни разходи.”

Ключовото тук е това, че перото „заплати” на Барса се покачи над двойно в последните четири години и се превърна в най-високото в световния футбол. Според последните официални данни ръстът е над 40% до 529 млн. евро във финансовата 2017/18 – почти със 100 млн. евро повече от същото перо при големия съперник Реал Мадрид. Съотношението „заплати към оборот” за 2017/18 също нарасна от 52% до 70%, което, съвпадение или не, е точно на позволения максимум от 70%. За сравнение това съотношение при „лос бланкос” е 53%.

Дошлите след това раздели с добре платените ветерани Андрес Иниеста и Хавиер Масчерано ще да са помогнали в това отношение, ала евентуалното завръщане на Неймар плюс покупката на Гризман може да изстрелят съотношението „заплати към оборот” отвъд критичната точка.

„Барселона е най-викокоплатената спортна оранизация в света – казва Фонт. – Цели 81% от обичайните приходи, без тези от продажбата на играчи, отиват за заплати на наличните футболисти. Това е много съществена точка по отношение на клубните финанси. Купуването на Гризман и на Неймар едновременно – двама от най-добре платените играчи в света – ще има своите последствия. Във всяка от последните години, а вероятно и през следващата, няма излизане на нетен плюс при приходи срещу разходи, освен ако не се изкарат много пари от продажбата на футболисти. Проблем е това, че клубът не е напълно прозрачен относно ангажиментите си за плащания в близкото бъдеще и това как структурирането на разходите ще бъде управлявано.”

Следящите отблизо финансите на Барса ще да са наясно с член 67 от клубния устав, който задължава да бъде дадена оставка от борда на директорите, ако дълговете на клуба надхвърлят двойно приходите (преди данъците, лихвите и амортизацията). Има различни тълкувания около това как точно се измерва подобно съотношение, ала сигурното е, че уставът ограничи възможностите на Барса на трансферния пазар в последните сезони. Затова и бяха докарвани евтини варианти за запълване на дупки в състава като Хейсон Мурийо и Кевин Принс Боатенг.

„Бордът не скача отвъд възможностите си, това е видимо – казва Калсада. – Зная със сигурност, че преди няколко години управата имаше възможност да купи някои интересни играчи, но нямаше как, тъй като разходът щеше да доведе до надхвърляне на зададения от устава лимит.” Ходенето по ръба значи, че директорите от борда, начело с инженера по професия Бартомеу, често вземат много сложни трансферни решения на основата на смесица между футболна и финансова експертиза. „За да стигнеш до борда, трябва да си много успешен бизнесмен, няма друг начин – продължава Калсада. – Въпросът е дали опитът от друга индустрия е приложим в спорта, в частност в Барса. Хората в борда обаче очевидно са се доказали, инак нямаше да са там.”

Според Фонт пък прякото участие на президента и директорите в трансферните преговори може да бъде ограничено в бъдеще чрез промяна в процеса на вземане на решения в клуба. „Управленският модел, работил в нашата вековна история, днес вече не е валиден – казва той. – Когато се прави значително вложение, например трансфера на Неймар, бордът трябва да го одобрява като стратегическо решение. Изпълнението на стратегията – например преговорите като част от нея, обаче трябва да бъде аутсорсвано на най-добрия възможен изпълнителен екип. Точно този подход се вижда днес във всяка една професионална организация.”

Ето защо сложността на ситуацията, в съчетание с далеч по-прекия модел на управление и вземане на решения на ПСЖ, значи, че почти не съществува възможност Неймар да последва Гризман към „Камп Ноу” поне през това лято.

Дори обаче самото повдигане на тази възможност размахва червения флаг за тревога заради сериозните въпросителни около финансите и организационната структура на Барса. А те очевидно ще продължат да витаят и след края на този летен трансферен прозорец.

Дърмът Кориган, „Индипендънт”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe