Магуайър носи нужното на Юнайтед – контрол и авторитет

Магуайър носи нужното на Юнайтед – контрол и авторитет

През месец май т.г. изпълнителният вицепрезидент на Манчестър Юнайтед – Ед Уудуърд, отправи запитване към Лестър Сити за това каква е исканата от тях цена за Хари Магуайър и отговорът бе: 80 млн. паунда. В понеделник властелинът на преговорите завърши сделката, като плати точно онези искани 80 млн. паунда, за да осигури най-сетне най-желаната мишена за центъра на защитата само шест дни преди първия мач на „червените дяволи” за сезона.

Вероятно такова осмиване на Уудуърд е леко несправедливо, след като интересът на Манчестър Сити заплаши за кратко да вдигне още цената. Но само леко несправедливо. Юнайтед наистина получи своя човек, ала щеше да е далеч по-добре да го бе получил по-рано, за да може да изкара той пълна предсезонна подготовка с новите си съотборници, да премине през изцеждащия нов фитнес режим на мениджъра Оле Гунар Солскяер и да научи какво е да играеш до Крис Смолинг. Отвъд всичко това обаче този трансфер изглежда да е всъщност доста смислен.

На моменти към края на миналия сезон Юнайтед пускаше защитна четворка, съставена от играчи, които бяха в клуба още в ерата на Алекс Фъргюсън. На „Олд Трафърд” отчаяно се нуждаеха от освежаване на своята отбранителна линия. Бордът на директорите също като че ли се бе спрял на решението в даден момент да се съсредоточи върху довеждането на млади играчи с опит в Премиър Лийг, вече поели по пътя си нагоре в кариерата, вместо да плаща огромни пари за вече утвърдени световни суперзвезди като Алексис Санчес и Пол Погба.

Магуайър изпълнява първия критерий и почти и втория. На 26 години и с 20 мача за националния отбор на Англия, той е съвсем близо до апогея в своята кариера, макар че вероятно му трябва още малко време. И все пак е лесно да видим защо Солскяер е бил толкова навит да го привлече в своя състав и не искаше да се пренасочва към алтернативни варианти като Тоби Алдервейрелд от Тотнъм или Калиду Кулибали от Наполи.

Работата не е само в това, че Магуайър е отличен защитник – висок и силен, добър във въздуха и пресичането на пасове. Нито в това, че умело изнася топката от първата защитна линия. Нито дори в това, че предпочита да действа като ляв централен защитник, за разлика от всички останали в състава на „червените дяволи” (като изключим Маркос Рохо). Работата е в друго – какво усещане за контрол и авторитет излъчва. Магуайър е лидер дори когато не носи капитанската лента, а това е защита, която в последните години отчаяно се нуждаеше от лидерство.

Трансферната сума повдигна доста вежди, още повече че Алдервейрелд бе наличен срещу едва 25 млн. паунда, а чупенето на световния рекорд за цена на защитник едва ли ще е мярка, предприета лековато от ръководителите на Юнайтед. Може също да се отбележи, че четирите най-скъпи покупки на клуба сега са на по-висока цена от рекордната на съгражданите и шампиони Манчестър Сити (ако базираме стойностите на цената на еврото по времето на сделката). Това е вечният проблем за Уудуърд: всичко, което прави, изглежда аматьорщина в сравнение с колегите си при „гражданите”. Каквито и обвинения да се сипят за произхода на огромното богатство на Сити, няма как да не се отбележи, че на „Етихад” го вложиха с почти свръхчовешка точност.

Сумата от 80 млн. паунда обаче вероятно не е и чак толкова неразумна. Рекордът за най-скъп защитник преди Магуайър се държеше от Върджил ван Дайк, който струва на Ливърпул 75 млн. паунда след протакано преследване. Ван Дайк изригна съвсем с преминаването си на „Анфийлд” и сега цената му доста надхвърля платените през януари 2018 г. пари за него на Саутхамптън. Никой не би могъл насериозно да тръгне да оспорва това, че нидерландецът си е струвал всяко едно дадено пени. Поне в надутия балон на днешните трансферни суми на световния пазар.

Само защото един скъп защитник си е струвал парите не значи, разбира се, че с друг малко по-скъп ще е същото. Също както и че само защото Ливърпул е бил прав да се откаже да търси алтернативи, а вместо това реши да изчака първия си избор за поста, и Юнайтед в крайна сметка ще бъде оправдан сега. Истината е обаче, че сделката за Ван Дайк постави стандарт за цена на одарен централен бранител, навлизащ в пика на своето футболно развитие.

Предполага се, че на „Олд Трафърд” се надяват, че Магуайър ще може да окаже същото влияние на техния отбор, каквото оказа нидерландската скала на тима на мърсисайдци. И ако се окаже така, плащането на подобна трансферна сума определено няма да се тълкува като неразумен ход.

В крайна сметка обаче всичките тези приказки за цената на Магуайър са за запълване на времето. Ако той се развие до очакваните висоти, Юнайтед може и да бе платил двойно отгоре на тези 80 млн. паунда, а единствените, на които би им пукало от това, биха били счетоводителите и инспекторите по Финансовия феърплей. Ако пък се провали, клубът можеше да е платил наполовина на тази сума и пак сделката да изглежда бедствена.

Магуайър изглежда като да има всички нужни качества, за да бъде огромен успех на „Олд Трафърд”, ала по-големият проблем е това в каква ситуация нагазва. Виктор Линдельоф и, в по-малка степен, Ерик Байи пристигнаха при „червените дяволи” с огромна репутация, а при все това страдаха на терена в опита си да оправдаят очакванията.

Според видяното в контролните мачове това лято, Солскяер иска отборът му да играе с високо изнесена защитна линия и да пресира здраво, което може да се окаже моментален повод за тревога около Магуайър предвид това, че е леко тромав при обръщанията и набирането на скорост. Вероятно добрият му усет за позиция ще е достатъчно условие, за да не се превърне това във фундаментален проблем, но все пак изисква добро разбирателство с опорните полузащитници – вероятно Неманя Матич и Скот МакТоминей, ако съдим по контролите. В тази зона обаче съставът на Юнайтед също има дефицити.

Такова разбирателство, разбира се, би било далеч по-лесно да се изкове при пълна предсезонна подготовка. От каква важност е това, е почти невъзможно да се оцени, ала ако този детайл струва скъпо на „червените дяволи” в неделя срещу прекия съперник за място в Шампионската лига Челси, може да има лоши последствия. Юнайтед може и да взе точния човек, но няма как да не се запитаме защо му отне толкова време, за да го вземе.

Джонатан Уилсън, „Гардиън”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти