Радослав Панталеев: Викат ме на спаринги в „Зауерланд"! След Олимпиадата мисля за профиринга

Носителят на бронзово отличие от световното първенство по бокс в Русия – Радослав Панталеев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Това бе първо отличие за страната ни от шампионат на планетата след 10-годишна пауза. Сега боксьорът мечтае за олимпийска виза и почетна стълбичка в Токио през 2020 година.

- Здравей, Радославе! Как си? Отмина ли еуфорията от спечеления бронзов медал на световното първенство?

- Добре съм и съм щастлив от успеха. Еуфорията вече премина и сега започваме да се готвим за другите състезания. Имаме републиканско в края на месеца, предстои ми лагер в Германия за две седмици. Добре се чувствам.

- Даваш ли си сметка какво постигна с отличието на шампионата на планетата?

- Да, един голям успех за България, за българския бокс и за българския спорт. От много отдавна нямахме медал. Доста трудно се взима отличие на европейско или световно. Всички страни развиват бокса много и няма слаби.

- С какви амбиции тръгна към Русия? Вярваше ли, че ще стъпиш на почетната стълбичка?

- Преди състезанието не съм имал никакви очаквания, защото подготовката ми не премина, както трябва да се тренира за едно световно първенство, защото имах проблеми с ръката. Но като отидох там, минаха мач след мач и усетих, че мога да постигна този успех. Мислех първо за първия мач, след това за втория, отначало не съм мислел за медал и така до полуфинала.

- Съжаляваш ли за отпадането ти на полуфинала от представителя на домакините Муслим Гаджимагумедов? Какво не ти се получи в тази среща?

- Като че ли руският боксьор бе по-добре подготвен тактически от мен. 100 % бяха изгледали много мои мачове. Правеше точно това, което на мен не ми е удобно. Натискаше ме надолу, бягаше доста с краката, нанасяше по-леки прави удари.

- Постигна победа над бившия номер 1 Ерисланди Савон, племенник на легендарния Феликс Савон, който е трикратен олимпийски шампион. Изпитваше ли респект към кубинеца и с какво го изненада?

- Гледах му мачовете още в началото на състезанието. Бях си казал да победя първите двама противници. Вярвах в себе си, че ще го победя, защото той си играеше в зоната на комфорта. Другите му опоненти не търсеха успеха, като че ли се бяха примирили, че е световен шампион. Просто си седяха при една спокойна игра и естествено той ги побеждаваше. Знаех, че ако го напъна както трябва на темпо, няма да издържи.

- Кой те поздрави първи за успеха в Русия, кат изключим хората от треньорския щаб?

- Първо с близките се чух, с майка ми и баща ми. Много хора ми писаха и ми се обадиха.

- Коя е причината българският бокс да бъде ощетяван на големи форуми? Пречим ли на някого?

- Просто може би нямаме лоби, не влизаме в сметките на никой. Така си го обяснявам аз.

- А как действа това на вас – състезателите, когато знаете, че дори и да се боксирате добре, други фактори влияят върху решенията на съдиите?

- След такова ощетяване доста трудно продължаваш напред. Трудил си се, тренирал си, по-добър си и накрая вдигат ръката на другия…

- Зададох ти този въпрос, защото на европейските олимпийски игри в Минск загуби именно след подобно решение с 2:3 гласа. Какво си каза тогава?

- Това беше едно от последните състезания. Почти на всяко едно европейско отпадах по спорен начин и с ощетяване. Оставах все на косъм от медала. Дори след европейското усещах, че почва да ми писва, да се отчайвам, защото вече съм на 26 години и все отпадам на косъм от отличието. Питах се кога ще взема медал. Но продължих да тренирам. Като съм се хванал, няма как!

- Виждаш ли развитие на бокса у нас? Има ли млади таланти, които да върнат славата на този спорт?

- Иска ми се да вярвам, че има. Не познавам всички от по-малките възрасти, но има подготовка за тях, има лагери, развиват ги. Според мен би трябвало да дойдат нови таланти, които да носят големи успехи.

- Когато говорим със спортисти, винаги стигаме и до въпроса с финансирането. Според теб достатъчно ли е то, за да подготвяме конкурентни боксьори на водещите сили?

- Да, това е един от големите проблеми. Доста години съм бил без такова финансиране, беше трудно. Но ако искат да станат нещо, трябва да стиснат зъби и да тренират, докато постигнат някакъв успех. След това става по-лесно и има финансиране. Но процесът, докато започнеш да взимаш някакво финансиране е доста труден и повечето момчета заради това се отказват. Има добри боксьори, които просто няма как да живеят само от бокса. Тръгват на работа и новото няма как да е така високо, за да се постигат успехи.

 

- Какво ти предстои до края на годината?

- В края на месеца имаме републиканско първенство в Благоевград и следващата седмица професионална лига.

- Спомена, че заминаваш за Германия – каква е причината?

- Викат ме на спаринги за една или две седмици в „Зауерланд“ – клуба, в който Кубрат се състезаваше.

- Защо избра бокса? Кой те заведе в залата? Любов т пръв поглед ли бе това за теб?

- От малък като гледах клипове и филми за Майк Тайсън, много ми допадна. Баща ми ме заведе в залата, бях 9 или 10-годишен. Започнах в Спартак (Плевен) и бях доста нахъсан.

- Какво почувства, когато излезе за първи път на ринга? Изпита ли страх?

- Не, никога не ме е притеснявало, че ще получа удари. От малък се притеснявах как ще завърши мачът, да не се изложа, дали ще победя.

- В онези години имаше ли кумир? Кой от легендите в бокса те е впечатлявал най-много и с какво?

- Тогава още нямаше толкова клипове в Интернет, както сега и карах баща ми да ми търси видео касетки за Майк Тайсън. Тези филми много ми харесваха.

- Майка ти как реагира, когато разбра, че ще ставаш боксьор?

- И до ден-днешен се притеснява и не е съгласна, но няма как и ме подкрепя във всичко, с което се захвана.

- Родителите ти гледат ли всеки един твой мач, когато имат възможност?

- Майка ми не гледа нито един, защото много се притеснява. А баща ми гледа.

- Спомняш ли си първия спечелен медал от състезание?

- Може би от републиканските. Имам шест състезания за Спартак (Плевен) при момчетата. На първото ми състезание отпаднах. Беше още преди да имам право да участвам в тази възраст и след това като почнах – станах първи на шест състезания.

- Как реагираха треньорите, когато те видяха? Казаха ли, че имаш бъдеще в този спорт?

- Тогава бях по-нисък, дебел. Първият ми треньор Георги Тончев казваше на баща ми, че още съм малък. А той му отговори, че ще тренирам. Почнахме и той видя, че имам доста хъс. След тренировка оставах по още половин час. Може би още тогава са видели, че може да се получи.

- Кои са треньорите, които са те изградили като добър боксьор?

- Първият ми треньор е Георги Тончев. При него тренирах от 9-10-годишен до осми клас. След това дойдох в ЦСКА и тук личният ми треньор е Михаил Таков. Отделно има още треньори, с които съм се подготвял, но през годините съм с Михаил Таков. Отделно в националния отбор с кубинеца Жоел Арате. С Палми Ранчев също доста сме тренирали, макар че сега не е в нашите среди. Общо взето много хора са се трудили с мен.

- Какво научи от легендарния специалист Михаил Таков? Какви са отношенията ви?

- Много добри са ни отношенията, щом вече 11-12 години съм в ЦСКА.

- Никога ли не е имало конфликт между вас?

- Имало е с годините. Нормално е, няма как да не сме имали някакви търкания. Но като цяло винаги сме стигали до разбирателство.

- Кой е най-ценният съвет, който си получил от него?

- Научил ме е да не бързам и да съм търпелив. Казваше ми да гледам крачка по крачка, а не примерно на полуфинал с кого ще играя. Трябва за всеки мач да си мисля поотделно и след като победя за следващия, а да не гледам толкова напред, така и правя.

- Той ли е причината често да се изправяш срещу Тервел Пулев в спаринги?

- С Тервел си помагаме доста често от няколко години, когато повече възмъжах и се изкачих на по-високо ниво, за да мога да играя с него и да сме си полезни един на друг.

- Кое е най-силното оръжие на Тервел?

- Доста техничен, хитър боксьор.

- Мислиш ли за профи кариера?

- След олимпиадата евентуално, да.

- Какъв е коментарът ти за смъртта на Борис Станчов на ринга в Албания? Кой носи вина за тази трагедия?

- Според мен са виновни хората, които са допуснали да играе с чужда самоличност, както и че не е минал медицински прегледи, защото явно момчето е имало проблем със сърцето. На ринга кат вдигнеш висок пулс и напрежението…Явно това е причината. Професионалният бокс не е като другите спортове – тренирал, не тренирал да се впуснеш. Примерно в леката атлетика ще те надбягат, друго няма да стане. А тук си има сериозни удари, които носят проблеми за здравето. Имаш ли от преди това някакви здравословни проблеми, на ринга си оказват влияние.

- Какъв път трябва да извървиш, за да постигнеш голямата си цел – участие на олимпийските игри догодина в Япония?

- Пътят съм го поел отдавна, защото това не става за два-три месеца. Години на труд и постоянство, надграждане. Сега след този успех на световното съм още по-мотивиран за тренировки, за лагери, да се трудя. Ще натискам здраво и би трябвало нещата да се получат и на олимпиадата.

- Кои са големите ти съперници за спечелването на квота?

- Много ще е трудно. В моята категория квотите са по-малко, отколкото в по-леките категории. Мисля, че на първия европейски турнир ще бъдат четири. Не мога да кажа, че този съперник ми е проблем или пък, че не ми е проблем. Всичките момчета са тренирани. Първият квалификационен турнир ще бъде в Лондон. Англичанинът в моята категория същ е доста добър. Това ще бъде кат европейско първенство, защото досега никой няма квота. Нито руснакът, който стана световен шампион, нито англичанинът, има украинец, много са.

- Как успяваш да преодоляваш травмите, операциите? Мислил ли си за отказване от бокса?

- Минавало ми е през ума. Имам две операции на ръката. Една година бях извън строя и след такава пауза трудно се възстановяваш и влизаш в желаната форма. Писвало ми е, но като съм се хванал, си казвам, че ще тренирам и ще давам всичко от себе си до олимпиадата, пък след това ще му мисля.

- Кой ти подава ръка в тези трудни моменти?

- Треньорите, семейството, близките ми хора, приятелите. Всички ме мотивират и надъхват. Казват ми, че като се откажа е окей, но по-добре да натискам, да давам всичко от себе си, пък каквото стане.

- Имаш висше военно образование – защо реши да се насочиш към военната служба?

- Като завърших, първо смятах да запиша НСА, но просто в последния момент с треньора ми Михаил Таков го обсъдихме. Даже бях тръгнал да се записвам, но той ми предложи да отида във Велико Търново, където има негови приятели. Казах си „защо не“? И без това, ако бях записал НСА, щяха да искат да играя за тях.

- Виждаш ли се с пагон?

- Не, никога не съм мислил за това. Въобще не мисля толкова занапред. Не знам какво ще правя, когато един ден спра със спорта.

- Кой според теб е най-добрият боксьор в тежката категория при професионалистите, където са големите пари и големият интерес?

- Доста интересна е тежката категория в момента. Има много добри боксьори и не мога да кажа кой от тях ще победи.

- Може ли Антъни Джошуа да си върне титлите?

- Не се знае, това е тежка категория. Един рунд, един удар решава мача.

- Шансовете на Кубрат Пулев да стигне до така мечтаната световна титла?

- Според мен по нищо не отстъпва на титулярите в тежка категория като Джошуа и Руис. Кубрат Пулев е доста голям боксьор и с много голямо сърце, което не всички имат.

- А как си обясняваш тази машина за пари Флойд Мейуедър?

- Не си го обяснявам много. Голям боксьор, но съм си мислил как така има по-голям интерес към боксьор в средна категория от тези в тежката? Не мен много по-интересна ми е тежка категория. А той правеше луди пари в средна категория, пълнеше стадиони с хиляди души. Играта му също не е атрактивна.

- А кой е българският боксьор, който ти е харесвал и искаш да имаш стила му?

- Естествено, Кубрат Пулев е най-големият боксьор в България. Но няма как да искам неговия стил, защото стиловете ни са различни.

- Коя е най-голямата ти радост в живота?

- Може би медалът от световното, защото ми беше доста голяма тежест това, че толкова време съм национален състезател, в България в моята категория съм най-добрият, а все отпадах на косъм. Чувствах тежест, че не съм взел медал. Сбъднах си тази мечта и ще гледам на състезанията да съм по-нагоре на стълбичката. Това е новата ми цел.

- Чувстваш ли се звезда след спечеления медал?

- Не.

- Спират ли те хората в твоя район да коментирате?

- Всички ме познават и ме поздравяват, но чак да се чувствам звезда – не. Ако бях станал световен шампион, може би щях да се почувствам.

- Какво си пожелаваш?

- Пожелавам си да съм жив и здрав, както и близките хора около мен – роднини и приятели. Да мога да се подготвя добре за квалификационния турнир, да дам всичко от себе си, да взема квота и медал от олимпиадата. Това ми е следващата мечта и цел в живота.